— Но… — Джини имаше усещането, че потъва в море от памук и гласът и прозвуча отчаяно — аз му писах, обясних му…
— Ах, да. Обяснила сте му, че този господин Алварадо произхождал от добро семейство. Въпреки това, господин Брандо настоява бракът ви да бъде обявен за невалиден.
— Не може да го направи! Аз съм на двадесет и една и съм пълнолетна!
— Но, дете мое, очевидно не сте била на двадесет и една, когато сте встъпила в този брак. Не разбирате ли какво ви се предлага? Вие сте принцеса. При все че баща ви не би могъл официално да ви признае за своя дъщеря, все пак би могло да се направи немалко. Баща ви иска да се погрижи за вас и да се увери, че имате всичко. С негов указ ви бе дадено правото да се наричате принцеса Ксения Александровна Романова. Само почакайте да видите великолепното имение, което сега ви принадлежи! Намира се недалеч от летния дворец на императора. Освен това естествено ще получавате и щедра издръжка! Излишно е да се споменава — бързо добави той, така че Джини да няма време да възрази, — че не е необходимо сенатор Брандо да научава всичко това. Стигнахме до заключение, че така ще е най-добре за него. Той знае само, че принц Сарканов е изявил желание да ви вземе за жена и даде благословията си.
— О, не! — Джини скочи, без този път някой да бе в състояние да й попречи. — Граф Черников, съвсем сериозно мисля това, което ви казах преди малко. Аз не съм някоя глупава, безволева европейска госпожица, която се оставя да я водят за носа и да й дават насоки в живота. Твърде е късно за това! Абсолютно ми е безразлично какво би казал за това единият или другият от моите бащи. Аз съм омъжена и възнамерявам да си остана такава. Не вярвам, че обявяването невалидността на брака ми от някой съд би имало някакво значение тук. Но дори и пред вашите закони да не съм официално омъжена, предпочитам да бъда любовница на един мъж, когото обичам, вместо принцеса и съпруга на човек, който вече ми е омразен!
— Най-напред помислете, дете мое. Сигурен съм, че ще промените мнението си. И никой, обещавам ви това, няма да ви принуди да се омъжите против волята си! Да допуснем, че вашият… съпруг реши, че трябва да си отидете? Да допуснем, че той се остави да бъде убеден и ви освободи от брачните ви задължения?
— Съпругът ми не се оставя лесно да бъде убеден в неща, които не му харесват!
— Ах, така ли? Е, както вече ви казах, принцесо, помислете за това.
Джини отказваше да мисли за това и не го скри от графа, но той само се усмихна, възразявайки, че тя все още е под въздействието на шока и че не бивало да си разваля вечерята и остатъка от вечерта.
— Що се отнася до останалото, ще видим… времето ще покаже — успокоително рече той. Графът все още разговаряше с нея сякаш имаше пред себе си някое капризно, неблагодарно дете.
— Но тази вечер аз трябва да си бъда вкъщи. Нямам нито желание, нито намерение да прекарам нощта тук — троснато рече тя.
Графът я погледна с упрек.
— Скъпа принцесо, нали дори и за миг не сте си помислила, че съм скроил целият този невероятен план, за да ви отвлека? Моля ви, не си го помисляйте! Ако нещо се случи с вас, императорът веднага ще ме изпрати в Сибир, при все че с него сме стари познати!
Граф Черников се изправи малко вдървено и й протегна ръка.
— Елате, простете донякъде властническото ми държание. Не съм свикнал с нравите и обичаите на Новия свят… също и с независимостта, на която се радват дамите тук! Без значение, дали го желаете или не, вие сте руска принцеса и като такава не бихте ли стиснала ръката на един стар човек? На вечерята ще имаме възможност да си побъбрим и да ви разкажа повече за Русия. Навярно сама ще решите да ни направите компания.
Тъй като не й хрумваше нищо по-добро и все още бе твърде разстроена и смаяна, Джини най-сетне пое ръката му и влезе с него в къщата.
Както бе обещал, по време на вечерята графът се ограничи единствено върху разговори за ежедневието и описания на живота в Русия. Джини би се почувствала много по-добре, ако не я бяха поставили да седне до принца, който през цялото време не свали безцеремонния си поглед от нея. Към принца момичето изпитваше единствено презрение и гняв. Що за човек бе той? Отначало, когато я бе взел за някоя обикновена войнишка жена, се бе опитал да я забърше още пред църквата в Гваделупа. От друга страна, причината, поради която бе дошъл дотук, бе желанието му да се срещне с незаконната дъщеря на императора. Бе имал дори наглостта да поиска ръката й от сенатор Брандо, без някога изобщо да я е виждал!