Не след дълго генералът я извика в кабинета си. С едва загатната усмивка той издиктува писмо до президентът Хуарес, с което му съобщаваше, че преговорите за предаването на Пуебло са вече в ход и че още същия ден, 4-ти април 1867 година, градът ще бъде превзет в името на господин президента.
След като писмото бе грижливо подпечатано, сложено в куриерска чанта и поверено на един млад офицер, генерал Диас се облегна назад върху стола си. Запали цигара и заразглежда с несдържано южняшко любопитство младата жена, седяща срещу него.
Тридесет годишният генерал Порфирио Диас бе силен и, въпреки грубите черти на лицето си, хубав мъж, с правилен нос и светла креолска кожа, ако и във вените му да течеше и индианска кръв.
— Значи сте жена на Естебан Алварадо, госпожо? Трябва да призная, че си ви представях малко по-иначе. Още повече, след като Феликс, този негодник, ми обясни, че сте жената, която лично дон Франсиско Алварадо е избрал за годеница на Естебан. — Забелязал смущението й, той се изсмя с пълно гърло. — Но горещото настояване на капитан Алварадо да замине за Вера Круз трябваше да ме наведе на мисълта, че сте красавица… спор между влюбени, а? А сега, предполагам, вие двамата не бихте понесли да ви разделят отново? След като ви видях, всичко това не ми изглежда толкова необяснимо.
Кафявите му очи издавах искрено удивление и Джини не знаеше как да се държи.
— Много сте мил, генерале — отвърна тя и зъбите му проблеснаха изпод увисналите мустаци, с които той толкова много се гордееше.
— Трябва да ме запознаете с етикета и нравите на висшето общество, госпожо. Почти цял живот съм бил войник, но възнамерявам да сторя от себе си нещо повече от това… малко по-късно може би, нали? Естебан ми разказа, че сте израснала във Франция и много сте пътувала из Европа. Някой друг път, когато имаме повече време, ще ми разкажете за Европа. С позволението на съпруга ви, разбира се — с дяволито намигване добави той.
Сега Джини открито му се усмихна. Значи, когато пожелаеше Диас, Тигърът на Юга, суровият войн, можеше да бъде и галантен! Джини намираше, че ако си направи труда, той би могъл да бъде истински изискан, а тъй като изходът на битката, която все още се водеше пред стените на Пуебло очевидно малко го интересуваше, притесненията й се стопиха и двамата прекараха повече от час, бъбрейки приятелски. Генералът любопитно я разпитваше за европейските жени и нрави.
Много по-късно през нощта, пред изстиналата вечеря в едно студено помещение, Джини описваше на Стив приятния следобед, прекаран с генерала. През полуотворения прозорец до тях долитаха крясъци и шумът от нощни гуляи. Войниците празнуваха победата си така както всяка победоносна войска по света.
— Сигурен ли си, че не предпочиташ да си при тях? — подпряна на камината, дяволито попита Джини, отпивайки глътка превъзходно френско шампанско, което Стив бе намерил при разграбването на града.
— Мисля, че генералът не би допуснал нещо подобно за свой офицер — бавно рече той, намигвайки й. — Освен това в последно време не понасям изнасилванията. — Тя го наблюдаваше как изпразва чашата си и я поставя на масата. Джини стоеше там, облечена в дреха, под която в светлината на огъня се очертаваше изящното й тяло, и забеляза, че Стив я наблюдава с потъмнели очи.
Тук, в тази малка стая, те сякаш бяха безкрайно сами и далеч от останалите.
Джини почувства желание да напусне мястото си край камината и босонога да се приближи към мъжа си; за да се хвърли на гърдите му, да увие ръце около врата му и силно да се притисне към него.
— Стив… — тя не можеше да облече в думи неопределения си страх. А и как би могла, когато не знаеше от какво и защо се бои. Имаше някакво неясно предчувствие, сякаш полъх от крило на пеперуда бе погалил страните й. Изпитваше дълбоко, инстинктивно желание да бъде близо до мъжа си и да се сгуши в силната му прегръдка… завинаги.
— Какво се е случило? Да не би да се безпокоиш за нещо?
Сега той щеше да й каже, че навярно не бива да съпровожда войската, отправяща се към Мексико и Джини нямаше да го понесе!
— Няма нищо, абсолютно нищо — прошепна тя и устните им се докоснаха.
След това направи усилие да си придаде безгрижен вид и да отвърне на въпросителния му поглед.
— Може би просто искам да се убедя дали би изнасилил мен.
Когато заспиваха, огънят вече бе само изтляваща жарава. На сутринта неясните нощни тревоги на Джини отстъпиха пред реалността на настъпващия ден. Бе се наложило Стив да излезе съвсем рано и след една бърза закуска да се опита да събере войниците от ротата си, които още празнуваха. Джини имаше достатъчно време да се погрижи за себе си, преди да се появи пред генерала и останалите офицери от щаба.