От гордост не спомена каква роля бе изиграл Стив в цялата тази история и доколко поведението й бе предопределено от неговото изчезване. Не искаше да му даде да научи за болката и страданието, които й бе причинил, изоставяйки я така безчувствено. Нека си мисли, че тя е също толкова подвластна на настроенията, колкото и той! И че случилото се между тях е било изблик на страст и нищо повече. Нека си мисли… нека си мисли за нея най-лошото, както бе правил винаги!
Когато свърши с насила изтръгнатата изповед, тя замълча и с облекчение забеляза, че ръката на Стив все още не я пускаше, макар и също толкова безчувствена, колкото бе и гласът му.
— Колко от това знае твоят… твоят сенатор? — попита Стив.
Джини понадигна глава и надникна в скритите в сянка, непроницаеми очи на мъжа до нея.
— Съвсем нищо! Какво трябваше да сторя? Да му разкажа, че е бил измамен, когато се е оженил за майка ми и че не съм негова дъщеря, ами извънбрачно дете? Освен това изобщо не съм сигурна дали всичко това е вярно или… или е хитрост. А дори и да е така, то вече е прекалено късно, не е ли така? Както сам ми припомни, сега съм съпруга на Иван Сарканов, а освен това уличница и прелюбодейка. Не е ли това, което искаше да докажеш? Е, добре, така да бъде! Убеди ме, че не трябва да се мисля за по нещо повече от това, което съм в същност. Така че няма нужда да се безпокоиш повече за мен или да се чувстваш отговорен… ох, моля те, Стив! — бе ужасно унизително. Гласът й секна. — Сега ме пусни да се върна в стаята си! Отново имам главоболие, само да можех да намеря някое от прахчетата си… може би не е взел всичките… — шепнеше трескаво и когато тя с все сила опита да се освободи, Стив я пусна.
Бягство, това бе всичко, за което бе в състояние да мисли. Тя стана от леглото, олюлявайки се неуверено, тъй като коленете й бяха омекнали. Бягство от напрежението, от чувството на болка, стиснало като менгеме главата и гърдите й. И най-вече бягство от Стив, който целеше единствено да я нарани, да я използва подобно на някоя уличница, както я бе нарекъл.
Ако Стив не я бе задържал, тя щеше да се втурне навън така както си беше. Трябва да бе усетил, че е достигнала границата на силите си, защото без да продума, я занесе обратно в стаята й. До слуха на Джини достигна приглушена музика, която едва проникна до съзнанието й, в което се бе загнездил въпросът защо тази вечер всички стояха будни толкова до късно. Или тази дълга, ужасна среща със Стив е била само сън, в който минутите се точеха като часове? О, Боже. Бе прекалено уморена, прекалено объркана, за да мисли за това или дори само да се опита.
Бе гола, разкъсаната й копринена рокля бе останала да лежи до леглото на Сам Мърдок. Стив също бе гол — очевидно и двамата се бяха побъркали!
Той с изненадваща нежност я положи върху леглото, придърпвайки завивките върху студеното й, внезапно изтръпнало тяло.
22
Утрото нахлу в стаята, а с него и спомените. Джини се размърда в леглото си. Всичко я болеше и тя не знаеше какво да мисли. Желаеше ли изобщо да мисли? Какво я бе събудило? Сънува, че се е сгушила в обятията на Стив, че той все още я обича. Сега Делия й шепнеше, че не искала да я буди, но принцът желаел да закуси заедно със съпругата си. Слава Богу, Иван бе настанен в отделна стая! Това бе обичай при подобни гостувания, но Джини се чудеше дали в необузданото си желание да я измъчва съпругът й няма да се противопостави на този обичай.
— Донесох ви хубаво, горещо кафе, госпожо. — Делия загрижено надникна във все още сънливите очи на господарката си. Джини механично взе чашата от ръцете на момичето. Никакво прахче. Предната нощ бе открила още едно, скрито сред дрехите, но Стив й го взе. Бе го опитал, правейки кисела гримаса.
— Джини… — нещо, навярно отчаяно умоляващият й поглед, го бе накарало да премълчи онова, което възнамеряваше да каже. Вместо това с невероятно напрегнат глас промълви: — Добре, ще ти намеря още от това. Но първо трябва да знам какво съдържа. Затова ще трябва да го взема.
Бе опитал дори от сиропа й, преди да й позволи да отпие малка глътка, защото момичето пестеше оскъдния остатък от скъпоценната течност.
Защо неочаквано бе започнал да се държи толкова мило? Първо бе сърдит и жесток, а сега тази неочаквана дружелюбност. Мисълта, че навярно бе започнал да изпитва състрадание към нея, й бе непоносима.