Соня би желала да каже още много, искаше да разкрие пред Джини някои от грижите си, но пребледнялото, изумено лице на доведената й дъщеря я накара да се откаже. Имаше чувството, че ги дели стъклена стена. Можеха да се виждат и да си говорят, но дали Джини я чуваше? Момичето бе станало прекалено затворено и дори признанието, че не се разбират с Иван Соня трябваше да изтръгва почти насила. По-възрастната жена се убеди, че един подобен разговор не би довел до нищо.
Изпълнена със състрадание, тя погали лицето на Джини и излезе от стаята. Светлите й вежди загрижено се сключиха. Трябваше да каже на Уилям за това, въпреки, че той си имаше достатъчно други грижи, сред които и странното държание на зет му. Сега той наблюдаваше принца с известна подозрителност. Твърде много слухове се носеха за него. Бил комарджия и спекулант, за когото се говореше, че нямал никакви скрупули. Ех, ако Уилям не му бе помогнал при инвестирането на онези пари! Ако акциите не падаха… ако… ако! А и Джини, която ходеше наоколо като призрак. Дори когато се усмихваше или участваше в някой разговор, човек имаше чувство, че е другаде. Всъщност… всъщност колко жалко, че се бе впуснала в този брак, въпреки че отначало Соня го бе считала за възможно най-добрата партия! Но имаше и още нещо, за което Соня почти не смееше да мисли. Нещо, което можеше да доведе до истинска катастрофа!
„Трябва да има някакъв изход!“, казваше си Соня от известно време насам, както се опитваше да успокоява и съпруга си. Да, трябва да има някакво тайно, сигурно решение.
Соня не знаеше, че проблемите й бяха на път да се решат по възможно най-добрия начин. Нито пък съпругът й, сенаторът, пътуващ сред напрегнато мълчание заедно със зет си, който, изглежда, единствен бе в мир със себе си и света.
След известно време Джини изостави намерението си да заспи. Бе прекалено напрегната, а опитите на Соня да измъкне нещо от нея я бяха изтощили още повече. Боейки се от собствените си мисли, момичето глътна едно прахче, след което, посъживена от мисълта за облекчението, което щеше да настъпи след малко, слезе долу.
Соня бе излязла на езда с Консепсион. Джини отвратена сбърчи нос. Как ли щеше да реагира мащехата й, ако знаеше, че преди време Джини се бе нахвърлила върху Консепсион с нож в ръка. Мисълта за това й се стори почти комична. Един прислужник с белязано от шарка лице я осведоми, че господин Мърдок е зает в работния си кабинет, но че за нея бил приготвен лек обяд, който ако пожелаела, щял да й бъде сервиран на открито, във вътрешния двор. Господин Мърдок скоро щял да се присъедини към нея.
Сега значи щеше да й се удаде възможност да узнае истинските намерения на Сам Мърдок. Сега, когато Иван бе далеч, той нямаше да губи повече време. В безгрижното й, лекомислено настроение тази мисъл почти не я смути. А навън, до масата, сервирана под едно сенчесто дърво, стоеше голям пакет. Върху една картичка, под небрежно изписаните инициали „СМ.“ бе надраскано името й.
Тя разкъса скъпата опаковка със златисти панделки. Пъстрата картонена кутия съдържаше кадифена торбичка за бижута, в която имаше широка гривна… не, две — по една за всяка ръка. Върху старото злато блестяха диаманти и смарагди. Джини зяпна с широко отворени очи. Какво можеше да означава подобен дързък подарък, струващ цяло състояние? Как трябваше да го разбира?
Въпреки тези мисли тя не можеше да избяга от женската си природа. Вдигна накитите срещу слънцето, възхитена от чистия блясък на всеки един от камъните. Естествено не можеше да приеме подобен подарък. Щеше да й се наложи да му го каже, но сега изпитваше желание да си ги сложи, само веднъж. „По-добре не“, с въздишка помисли тя и тогава видя сред кадифето още някакъв предмет. Златно ключе на верижка от същия метал.
„Ключът е за задната врата на една къща, която се строи на хълма Ноб Хил в Сан Франциско. Ако имате желание за това, ще се убедите, че става и за вратата на стаята ми, онази, която виждате там горе. Що се отнася до бижутата, те са ваши. Ако не ви харесват, бихте могла да ги подарите или продадете.“
Сам Мърдок незабелязано се бе приближил и спокойно я наблюдаваше. Що за странен човек! Какво трябваше да му отвърне?
— Защо имате толкова слисан вид, принцесо? — той се приближи, а гласът му прозвуча малко по-хладно. — Този подарък не е свързан с никакви… условия. Както знаете, мога да си позволя да задоволявам някои свои прищевки. Ако искате, приемете го като жест на извинение. — Той седна срещу момичето, което мълчеше, неспособно да продума. Джини се взираше в ъгловатото му, излъчващо сила лице, което не издаваше нищо. — Що се отнася до ключа — продължи Мърдок, — надявам се, че ще бъдете така добра да ми помогнете при избора на мебели. За съжаление Консепсион няма никакъв вкус в това отношение, а къщата има нужда от женска ръка.