Бе се научила да му отговаря спокойно и покорно. Реши да не издава тайната на скритите прахчета, които, макар и по-слаби от онези, давани й от Иван два пъти дневно, й помагаха да запази спокойствие.
— Връща се в Русия? Вече?
— Скъпа моя! Струва ми се, че в крайна на краищата ти се привърза към графа. Ще ти липсва ли, Виржини? Би ли искала и ние да заминем? — Джини стоеше пред прозореца и сега мъжът се приближи към нея и сложи ръце на раменете й. Жест, който при всеки друг би бил израз на обич, но винаги, когато Иван я докосваше, Джини едва успяваше да овладее ужаса си.
— Мислех, че възнамеряваш скоро да ме заведеш в Русия, за да мога да опозная моя… да опозная императора — с умишлено безразличен глас рече тя. — А при последната ни среща граф Черников не спомена нищо за скорошно заминаване.
— Навярно е променил мнението си! В крайна сметка сега, когато Сенатът най-сетне ратифицира покупката на Аляска, пребиваването му тук става безпредметно. — Хватката на пръстите му стана по-силна. Джини усещаше скрития му гняв, защото въпреки неговите и на сенатора усилия сделката бе сключена.
— Не, няма какво повече да прави тук, той свърши своето — замислено рече Иван. — Казах му, че скоро ще го последваме. Сигурно се радваш, не е ли така, любов моя? Можем да попътуваме из Аляска. Бих могъл да ти покажа земите около Ситка. Някога притежавах там голямо парче земя, може би все още е мое. Ще помоля баща ти да проучи правните въпроси вместо мен. — Той се усмихна. — От тези ескимоси навярно биха излезли добри роби, щом веднъж бъдат поставени на мястото им.
Когато обърна глава към него и го погледна, Джини забеляза в погледа му нещо тайнствено, някакво злорадство, което я накара да изтръпне, без да знае защо. За да не му даде да забележи обзелото я смущение, тя побърза да каже:
— Но да се върнем на тазвечерното ни посещение, защо смяташ, че Консепсион ще се радва да дойде с нас? Предполагам, че ще й е отегчително, а и вероятно има нещо друго предвид.
Иван доволно се засмя.
— Звучи така, сякаш ревнуваш! Или имаш нещо към мустакатия телохранител, който я съпровожда по нареждане на Сам Мърдок? Е, вече я попитах и тя каза, че ще е изключително щастлива да дойде с нас. Нямаш нищо против нали, скъпа? Естествено, трябва официално да я поканиш. Направи го като слезем на обяд.
— Ах, колко мило от ваша страна! Всички сте толкова мили! Консепсион се държеше пресилено учтиво, както винаги, когато говореше с Джини пред други хора, но пъстрите й очи многозначително стрелнаха Иван Сарканов, сякаш искаше да покаже, че знае от кого всъщност идва поканата.
Джини потисна гнева си. За нейна най-голяма изненада обаче, Консепсион я попита дали би я съпроводила до новата къща на Сам Мърдок. Декораторите вече разстилали килимите, които тъкмо пристигнали от Европа и тя нямала търпение да ги види.
— Нямате нищо против, нали? — кокетно се обърна тя към Иван. — Смит, мъжът, когото аз наричам Червения мустак, ще ни съпроводи, така че няма от какво да се притеснявате. — Тя се засмя, след което сви пълните си алени устни. — Знаехте ли, че всички телохранители на Сам без изключение се казват Смит? Понякога това е наистина объркващо, но той смята, че така било най-просто. Разбира се, Сам наема само най-добрите. Така че, аз си измислям прякор за всеки от тях, като например Червения мустак или Черната брада, да, онзи прилича на истински пират, или Жълтата коса…
Всички се смееха, дори и принцът. Той бил на мнение, че Джини наистина би трябвало да съпроводи гостенката си, а и излетът на чист въздух щял да й се отрази добре. В гласът му звучеше искрена добронамереност.
— Отивам на борсата и, както изглежда, ще остана там цял ден. Но не съм забравил, че трябва да заведа на вечеря две прелестни млади дами. Няма да ме накарате да чакам, нали?
Отново Консепсион пое инициативата и обеща през смях, че ще се върнат навреме и ще го чакат.
Когато обаче останаха сами в откритата кола, лицето й отново стана сърдито и тя стисна устни. Не отрони нито дума докато чакаха „Червения мустак“.
— Наистина чудесен ден за излет — осмели се да каже руменото конярче, хвърляйки нетърпеливи погледи към конюшните. Но внезапно Джини почувства как сърцето й заби лудо, а страните й пламнаха.