Вместо мъжа, когото бе очаквала да види, към тях с леки стъпки се приближи облечен в черно телохранител. Стив. Той все още не бе обръснал брадата си, а сините му очи бяха толкова тъмни, че приличаха на залива през някой буреносен ден.
Мъжът вежливо свали шапка, поемайки юздите от конярчето, за негово най-голямо облекчение. Момчето вече едва удържаше двата чистокръвни жребеца.
— Колегата ми има свободен ден. Господин Мърдок нареди да ви съпровождам, докато се върне.
— Добре, Смит. Ще ни закарате ли?
Думите на Консепсион прозвучаха неестествено. Джини все още не успяваше да продума от учудване и ужас. В ъгълчето на устните му забеляза нещо като усмивка, а след това пое юздите и пъргаво скочи на капрата.
— За мен е удоволствие, госпожице. Принцесо.
Защо винаги, когато се обръщаше към нея, гласът му ставаше толкова ироничен? Трябва да бе полудял… о, Боже, ако Иван го видеше, или пък Соня… Разумът й казваше да запази спокойствие, докато конярчето се отдалечи достатъчно и потеглят. Оставили зад себе си алеята и входната порта, Консепсион започна гневно да мърмори на испански, хвърляйки към Джини сърдити погледи.
— Побъркан, ах, да… винаги съм си знаела. Какво е станало с теб, Естебан? Всъщност и с мен също, за да ти върша черната работа, след всичко, което тази уличница ми е причинила! Не се и съмнявам, че тя отново ще те предаде, какво толкова намираш в нея?
— Престани да ругаеш като някоя селянка на пазар, Консепсион — спокойно й рече през рамо той. — Сега вие сте две дами по време на следобедния си излет, не забравяй.
— Не! Не зная защо винаги трябва да мисля за това, че сега съм дама. Отегчават ме всичките тези женски превземки и глупостите, които трябва да уча. Еди казва, че ме обича такава, каквато съм си. А що се отнася до теб, Естебан, и нея… — Консепсион хвърли презрителен поглед към Джини — някога в нея имаше поне малко живот. А сега… сам виждаш, нали? Тя търпи всичко! Уверявам ви, принцесо, бих могла да завъртя главата на глупавия ви принц само с едно намигване. Мога да измъкна изпод носа ви всеки мъж, когото пожелая!
— А ако веднага не престанеш с тези глупости, може да се приземиш на улицата заедно с новата си рокля — грубо рече Стив.
Долавяйки промяната в гласа му, Консепсион гневно повдигна рамене и нацупена се сви в единия ъгъл, промърморвайки към Джини:
— Така е и вие го знаете, нали?
— Ако говорите за него, не се ли опитвате отдавна да ми го отнемете?
Вече не можеше да става дума за властта, която някога бе притежавал над нея, когато коленете й омекваха, а пулсът й се учестяваше сякаш в някаква странна треска. Той само си играеше с нея, отмъщавайки й за някаква мнима изневяра. Защо трябваше да продължава да я мъчи?
Гневните й мисли потънаха в подсъзнанието при вида на къщата, сякаш вградена в хълма и изпъкваща с белите си колони на фона на синьото небе и зеленината. Едната страна на проектираната в гръцки стил вила гледаше към града и залива.
Някакъв мъж, който очевидно ги бе очаквал, отвори масивна врата в дебелия каменен дувар. Чакълестата алея имаше лек наклон и водеше към огромна веранда. По две каменни стъпала се стигаше до входната врата с газови лампи от двете страни.
Джини затаи дъх прехласната, забравяйки за миг напрегнатата ситуация. Консепсион също не скри възхищението си. Бе чудесно. Напомняше й за един дворец, който някога бе видяла във франция. Никакви остри кули и готически заврънкулки, а изчистени и строги класически линии.
Вратата стоеше отворена, а вътре се суетяха работници. Стив, който бе поел всичко в свои ръце, мина заедно с Джини и Консепсион покрай тях, едва забележимо кимвайки с глава. Гласът му бе безизразен като на някой екскурзовод.
— Трапезарията… Сам я нарича „залата за банкети“. Там е балната зала. Има и една втора, горе, с тераса, която сякаш виси над естествена каменна градина. От този прозорец се вижда крилото за прислугата. В кухнята и салона, за съжаление, все още се работи. Искате ли да се качим?
Консепсион свойски го улови под ръка, без да се интересува от погледите на работниците.
— Наистина е хубаво, Естебан, скъпи. Най-много от всичко искам да видя спалните. Готови ли са?
— Повечето. — Стив за пръв път погледна Джини право в очите и тя, без да иска, потрепери, забелязвайки, че вече не се усмихваше, а погледът му бе суров. И понеже малко бе поизостанала, той ядосано я улови за ръката. — Искам да говоря с теб, в случай че не си се досетила. Затова убедих Консепсион да те доведе тук.
— Нови интриги, но този път ти си в дъното на всичко, не е ли така? Мисля, че обичаш интригите, Стив Морган, но аз предпочитам да не се меся, ако нямаш нищо против. — Тя направи опит да спре, но хватката му стана толкова силна, че ако не бе тръгнала след него, без съмнение дори и насила щеше да я издърпа нагоре по стълбите.