— Съжалявам, малката, въпреки че, изглежда, имаш нещо против. Но това засяга и теб. Много повече, отколкото мислиш. Точно затова трябва да поговорим и то сега, по дяволите, независимо дали ти харесва или не!
Гласът му отново бе придобил грубия, неумолим тон, а черните вежди сърдито се смръщиха, което накара Джини да потрепери. Тя уплашено прехапа устни, но когато дочу саркастичния смях на Консепсион, очите й гневно проблеснаха.
— Ох, виждам, отново спорите! Е, в такъв случай навярно трябва да проявя тактичност и да изчезна, нали? Не се безпокойте, ще се оправя и сама. А ако питаш мен, Естебан, отдавна трябваше да си свикнал да я пошляпваш! Някои жени разбират само от бой.
— Щом е така — просъска като котка Джини, а зелените й очи съвсем се присвиха, — надявам се, че редовно те налага. Има крещяща нужда да бъдеш поставена на място, за да се изразя по-меко.
— А вие? В последно време се държите като разглезено дете, но това не може да скрие, че не сте нищо повече от най-обикновена уличница! Какво ще кажете за гривните със скъпоценни камъни, които Сам ви подари? Отплатили ли сте му се вече или чакате удобен момент, когато мъжът ви ще е далече?
„Две жени, които щом се видят, веднага се нахвърлят една срещу друга“ — мислеше Стив, докато ги разделяше, отпращайки разярената Консепсион с леко потупване отзад. Но поне можеше да разбере темпераментната Консепсион и да се справи с изблиците й на гняв. Постепенно бе забелязал, че изобщо не разбира Джини и което бе още по-лошо, не знаеше как трябва да се държи с нея. Тази мисъл го караше да се гневи на себе си, и на нея. Да върви по дяволите! Откакто я бе видял за пръв път, бе му донесла само неприятности. Ако имаше поне малко разум, щеше да се радва, когато тя офейка със своя принц!
Заведе я в спалнята, предназначена за господаря на дома. Огромното помещение бе обзаведено с масивни мебели, а от прозорците, заемащи почти цяла една стена, се откриваше чудесна гледка: хълмовете, спускащи се чак до синята, покрита с пяна вода на залива, в който можеха да бъдат съзрени няколко големи кораба, сякаш специално пръснати там. А отвъд хълмовете — безкрайната небесна шир с перести облаци.
— Е — чу се да казва Стив, — харесва ли ти? Луксозните покои на един богат като Крез мъж, който може да си позволи всичко, което се купува с пари, дори красивия изглед. — Докато говореше, той бе отворил един от прозорците, изтиквайки я на голяма тераса, обикаляща цялата къща.
— Стив — понечи да каже Джини, когато забеляза, че се е облегнала на парапет от ковано желязо, който се бе впил в гърба й.
— Не се боиш от високото, нали, принцесо? Защо не погледнеш надолу? Само погледни и ще видиш целия град да лежи в нозете ти.
Така наведен над нея, Джини неволно бе прегърнала раменете му, но сега ръцете й безжизнено се отпуснаха.
— Искаш да ме убиеш ли? Затова ли ме доведе тук? В случай че това е била целта ти, сега нищо не може да ти попречи, не е ли така? Сами сме и винаги би могъл да го представиш за нещастен случай. Дори Иван знае, че лесно губя равновесие.
При вида на лицето й, което бе съвсем пребледняло и въпреки това изразяваше упорство, Стив започна да съжалява за грубостта си. Не я бе довел тук, за да я заплашва, а за да поговори с нея. Защо винаги го изкарваше от кожата му?
Момичето го наблюдаваше с големите си зелени очи. „Като горски езера“ — бе си помислил някога. Когато Джини изгаряше от страст, можеха да потъмняват, но Стив не искаше да мисли за тихите стонове, изтръгващи се тогава от гърлото й, нито за начина, по който отмяташе глава назад, стягайки прегръдката си и извивайки се… с колко ли мъже го бе правила? И защо тази мисъл винаги го хвърляше в необуздан гняв?
Той неочаквано отстъпи назад. „Сякаш не може повече да понесе допира“, помисли си Джини.
— Как ви хрумна, че бих пожелал да ви убия, госпожо? О, простете, обикновено се обръщат към вас по-почтително! Ваше височество, принцеса Сарканова. И тъй като си императорска дъщеря, не бива да се плашиш от това, трябва да свикваш с ласкателствата от страна на поданиците си!
— А ти използваш всичко, което съм ти казала, за да ме нараняваш отново и отново? Не желаеш да ми кажеш защо така неочаквано се появи в живота ми. Всичко, което стори досега, бяха опити да ме нараниш. Защо си правиш труда? Какво повече можеш да ми причиниш? Ако неочаквано си станал нерешителен, бих могла и сама да се хвърля от този парапет. Така проблемите ти ще се решат, нали?