— Благодаря ви, мис Дъв.
— Казвате, че смъртта на мистър Фортескю е била причинена от нещо, което може да е ял на закуска? Хранително отравяне ли имате предвид?
— Възможно е. — Той я наблюдаваше.
Тя сдържано отбеляза:
— Изглежда невероятно. За закуска тази сутрин имаше бекон с бъркани яйца, кафе, препечен хляб и портокалово сладко. На бюфета беше сложена и шунка, но тя бе нарязана от вчера и никой не се е почувствал зле от нея. Нямаше сервирани нито риба, нито салам — нищо от този род.
— Виждам, че знаете какво точно е било сервирано.
— Естествено. Аз поръчвам яденето. За вечеря снощи…
— Не — прекъсна я инспектор Нийл. — Няма връзка със снощната вечеря.
— Мислех, че симптомите на хранителното отравяне могат да се появят чак след двайсет и четири часа.
— Не и в този случай… Ще ми разкажете ли точно какво е ял и пил мистър Фортескю, преди да тръгне от къщи тази сутрин?
— Пи чай в стаята си рано, в осем часа. Закуската беше в девет и четвърт. Както ви казах, мистър Фортескю закусва с бъркани яйца, бекон, кафе, препечен хляб и портокалово сладко.
— Някаква зърнена каша?
— Не, той не ги обичаше.
— Захарта за кафето — на бучки ли е или на пясък?
— На бучки. Но мистър Фортескю си пи кафето без захар.
— Имаше ли обичай да взима някакви лекарства сутрин? Очистително? Или тонизиращо? Нещо за храносмилането?
— Не, нищо подобно.
— Вие заедно с него ли закусвахте?
— Не. Аз не се храня със семейството.
— Кои бяха на закуска?
— Мисис Фортескю. Мис Фортескю. Мисис Вал Фортескю. Мистър Пърсивал Фортескю, естествено, отсъстваше.
— А мисис и мис Фортескю същото ли закусиха?
— Мисис Фортескю закусва само с кафе, портокалов сок и препечена филийка. Мисис Вал и мис Фортескю винаги закусват изобилно. Освен бъркани яйца и шунка обикновено ядат и каша. Мисис Вал пие чай вместо кафе.
Инспектор Нийл се замисли за момент. Поне изглеждаше, че кръгът на вероятностите се стеснява. Трима души, само трима са закусвали с покойния — жена му, дъщерята и снахата. Всяка една от тях е можела да се възползва от възможността да добави в кафето му таксин. Горчивината на кафето сигурно е замаскирала горчивия вкус на таксина. Разбира се, имало е и ранен чай, но Бернсдорф бе подхвърлил, че в чая вкусът е щял да се усети. Но може би рано сутринта, преди да се събудят сетивата му… Той вдигна поглед и установи, че Мери Дъв го наблюдава.
— Въпросите ви за тоника и лекарствата ми изглеждат доста странни, инспекторе — каза тя. — Това би означавало, че нещо не е било наред с някое лекарство, или че към него е било добавено нещо. Несъмнено нито едното, нито другото могат да се окачествят като хранително отравяне.
Нийл впери в нея настойчив поглед.
— Не съм казал, определено не съм, че мистър Фортескю е починал от хранително отравяне. Просто някакъв вид отравяне. Да го наречем само отравяне.
Тя тихо повтори:
— Отравяне…
Не изглеждаше нито уплашена, нито смаяна — просто заинтригувана. Отношението й беше на човек, който се сблъсква с нещо непознато досега.
В действителност тя потвърди това с думите си, когато след минута размишление отбеляза:
— Никога по-рано не съм си имала работа със случай на отравяне.
— Не е много приятно — сухо я осведоми Нийл.
— Не. Предполагам, че не.
Тя се позамисли, след това с внезапна усмивка вдигна към него очи.
— Не съм аз. Предполагам, че всички ще ви кажат това!
— Имате ли някаква представа кой всъщност го е извършил, мис Дъв?
Тя сви рамене.
— Честно казано, той беше отвратителен човек. Всеки би могъл да го стори.
— Но хората не ги тровят само защото са „отвратителни“, мис Дъв. Обикновено трябва да има доста солиден мотив.
— Да, разбира се.
Тя се замисли.
— Имате ли нещо против да ми разкажете за обитателите на този дом?
Тя вдигна очи. Той малко се изненада, когато видя израза им — студен и ироничен.
— Не искате от мен да давам показания, нали? Не, не би било възможно, защото вашият сержант е зает оттатък да обърква прислугата. Не бих желала това, което казвам, да бъде прочетено в съда — но все едно, предпочитам да го разкажа… неофициално. Така да се каже, недокументирано.