— А дъщерята?
— Илейн? Доста я съжалявам. Не е лоша. Една от тези големи ученички, които никога не порастват. Играе различни игри доста добре, ръководи момичетата скаути и всякакви такива неща. Наскоро имаше една история с някакъв млад учител, на когото светът му е крив, но таткото откри, че младежът имал комунистически идеи и се нахвърли върху тази връзка като ураган.
— Не е ли имала смелостта да му се опъне?
— Тя му се опъна. Само че младежът се уплаши. Мисля си, че са го вълнували парите. Илейн не е особено привлекателна, бедничката.
— А другият син?
— Никога не съм го виждала. Но всички казват, че бил привлекателен и голям негодник. Някаква историйка с подправен чек в миналото. Живее в Източна Африка.
— И е скъсал с баща си?
— Да, мистър Фортескю не можал да го лиши от наследство, защото вече го бил направил младши партньор във фирмата, но от години не е поддържал връзки с него фактически, ако някога се споменеше за Ланс, той казваше: „Не ми говорете за този вагабонтин. Той не ми е син.“ И все пак…
— Да, мис Дъв?
Мери бавно продължи:
— И все пак не бих се изненадала, ако старият Фортескю е гласял да го върне тук.
— Какво ви кара да мислите така?
— Защото преди около месец старият имаше страхотна разправия с Пърсивал — бе открил нещо, което Пърсивал е вършел зад гърба му — не знам точно какво — и беше направо бесен. Пърсивал изведнъж престана да бъде любимецът му. А и напоследък той съвсем се промени.
— Мистър Фортесюо ли се промени съвсем?
— Не. Имах предвид Пърсивал. Оттогава ходи нагоре-надолу, сякаш са му потънали гемиите.
— А какво ще кажете за прислугата? Вече описахте семейство Кръмп. Кой още работи тук?
— Гладис Мартин е прислужничката или сервитьорката, както в наши дни обичат да се наричат тези момичета. Тя оправя стаите долу, подрежда масата, раздига я и помага на Кръмп да сервира. Съвсем благоприлично момиче, само че малко слабоумничко.
Нийл кимна.
— Камериерката е Елън Къртис. Възрастна, много кисела и раздразнителна, но върши добра работа и е първокласна камериерка. Другите са външни — различни жени, които идват от време на време.
— А само тези хора ли живеят тук?
— И старата мис Рамсботъм.
— Коя е тя?
— Балдъзата на мистър Фортескю — сестра на първата му жена. Жена му е била доста по-възрастна от него, а сестра й пък доста по-възрастна от нея — което значи, че тя е много над седемдесетте. Има си собствена стая на втория етаж, сама си готви и всичко останало, само една жена идва да й чисти. Твърде е ексцентрична и никога не е харесвала зет си, но дошла тук още когато била жива сестра й и останала и след нейната смърт. Мистър Фортескю никога не й обръщаше особено внимание. Обаче тя си е рядък екземпляр, тази леля Ефи.
— И това е всичко?
— Това е всичко.
— Значи стигаме до вас, мис Дъв.
— Искате подробности ли? Аз съм сираче. Завърших курс за секретарки в колежа „Сейнт Алфред“. Започнах да работя като машинописка със стенография, напуснах и отидох на друго място, но реших, че това не е работа за мен и започнах сегашния си занаят. Работила съм при трима различни работодатели. След около година, година и половина мястото ми омръзва и се премествам на друго. В Ютрий Лодж съм от малко повече от година. Ще ви напиша на машина имената и адресите на работодателите си и ще ги дам заедно с копие от препоръките си на сержант… Хей ли беше? Това ще ви бъде ли достатъчно?
— Абсолютно, мис Дъв.
Нийл помълча, като се забавляваше с представата как мис Дъв се рови в закуската на мистър Фортескю. След това мислите му се върнаха още по-назад и той я видя как методично събира в малка кошничка плодове от тис. С въздишка се върна към настоящето.
— А сега, бих желал да видя момичето… м-м-м… Гладис, а после и камериерката, Елън.
И като ставаше, добави:
— Между другото, мис Дъв, можете ли да ми дадете някаква идея защо мистър Фортескю ще носи в джоба си зърно?
— Зърно ли? — тя го загледа очевидно с искрена изненада.
— Да — зърно. Това говори ли ви нещо, мис Дъв?
— Съвсем нищо.
— Кой се грижеше за дрехите му?
— Кръмп.
— Ясно. А мистър и мисис Фортескю обща спалня ли имаха?
— Да. Естествена той си имаше собствена съблекалня и баня, тя също… — Мери погледна ръчния си часовник. — Всъщност смятам, че й е време да се върне.