Инспекторът се беше изправил. Той изрече с приятен глас:
— Знаете ли каква мис Дъв? Много странно впечатление ми прави, че макар и наблизо да има три игрища за голф, все пак досега се е оказало невъзможно да намерят мисис Фортескю на някое от тях.
— Няма да бъде толкова странно, инспекторе, ако се окаже, че тя изобщо не е била на голф.
Гласът на Мери звучеше сухо. Инспекторът рязко каза:
— Определено ме уведомиха, че тя е на голф.
— Взе си стиковете и обяви намерението си да играе голф. Естествено, сама караше колата си.
Усетил намека, той я загледа втренчено.
— С кого е играла? Знаете ли?
— Смятам, че е възможно да е бил мистър Вивиан Дюбоа.
Нийл се задоволи с едно:
— Ясно.
— Ще ви изпратя Гладис. Тя сигурно ще бъде изплашена до смърт.
Мери се забави на вратата, после каза:
— Не бих ви посъветвала да приемете буквално всичко, което ви казах. Аз съм си злобно създание.
Тя излезе. Инспектор Нийл гледаше затворената врата и се чудеше. Продиктувано от злоба или не, но това, което му беше разказала, не можеше да не подтиква към размисъл. Ако Рекс Фортескю е бил отровен предумишлено, а почти сигурно изглеждаше, че това е точно така, тогава обстановката в Ютрий Лодж изглеждаше многообещаваща. Гъмжеше от мотиви.
Глава 5
Създанието, което с очебийна неохота влезе в стаята, беше непривлекателно и уплашено момиче, което, макар и високо и спретнато облечено във виненочервена униформа, все пак имаше малко занемарен вид. Втренчвайки умолителен поглед в него то веднага каза:
— Аз не съм сторила нищо. Наистина не съм. Нищо не знам за това.
— Добре, добре — сърдечно изрече Нийл. Гласът му й подейства успокояващо. Той я запита кой е слязъл пръв на закуска. И кой втори?
Първа слязла на закуска Илейн Фортескю. Влязла точно когато Кръмп поднасял кафето. След нея дошла мисис Фортескю, мисис Вал, а господарят бил последен. Сами си сервирали. Чаят, кафето и топлите ястия били сложени върху горещи чинии на бюфета.
Той едва ли научи от нея нещо, което вече да не знаеше. Храната и напитките бяха, каквито ги бе описала Мери Дъв. Господарят, мисис Фортескю и мис Илейн пили кафе, а мисис Вал — чай. Всичко било както обикновено.
Нийл я разпита за самата нея и тук тя отговаряше по-неохотно. Най-напред работила в една къща, а след това в различни кафенета. После решила, че е по-добре да се върне у някое семейство и през септември дошла в Ютрий Лодж. Тук била от два месеца.
— А харесва ли ви?
— Ами, мисля, че е добре. — Тя добави: — Не си постоянно на крак… ама пък нямаш и толкова голяма свобода…
— Разкажете ми за дрехите на мистър Фортескю, за костюмите му. Кой се грижеше за тях? Изчеткване и така нататък?
Гладис изглеждаше малко обидена.
— Това си е работа на Кръмп. Само че половината време ме кара да я върша аз.
— Кой изчетка и изглади костюма, с който беше мистър Фортескю днес?
— Не помня с кой е бил облечен. Той има толкова много.
— Да сте намирали някога зърно в джоба на негов костюм?
— Зърно ли? — Тя изглеждаше озадачена.
— По-точно — ръж.
— Ръж? Като хляба, нали? Един такъв черен — винаги ми е бил противен на вкус.
— Това е ръженият хляб. Ръжта е самото зърно. В джоба на сакото на вашия господар бяха намерени ръжени зърна.
— В джоба на сакото му ли?
— Да. Знаете ли как са попаднали там?
— Не мога да кажа, уверявам ви. Нямам никаква представа.
Нищо повече не успя да разбере от нея. Една-две минути се чудеше дали знае по въпроса нещо повече, отколкото е склонна да си признае. Несъмнено изглеждаше объркана и в положение на самоотбрана — но като цяло той отдаде това на естествения страх от полицията.
Когато накрая я пусна да си ходи, тя попита:
— Наистина ли е вярно? Че бил мъртъв?
— Да, мъртъв е.
— Много неочаквано, нали? Като се обадиха от кантората, рекоха, че бил само припаднал.
— Да, беше нещо като припадък.
Гладис рече:
— Познавах едно момиче, дето имаше припадъци. По всяко време й идваха. Беше ме страх от тях.
За известно време този спомен сякаш надделя над подозренията й.
Инспектор Нийл се отправи към кухнята.
Застрашителният прием го стъписа. Една жена с огромни размери и червендалесто лице заплашително пристъпи към него с точилката.