— Значи полиция, а? — рече тя. — Да идвате тук и да приказвате таквиз работи. Няма нищо подобно, ако искате да знаете. Всичко, дето съм го пращала в столовата, си беше чиста проба. Ще ви дам под съд, ако и да сте от полицията. В тоз дом никогаш не е сервирана лоша храна.
Мина известно време, докато инспектор Нийл успее да усмири разярената майсторка. От килера с провизии се показа ухилен сержант Хей и инспектор Нийл разбра, че той вече е станал жертва на гнева на мисис Кръмп.
Сцената беше прекъсната от телефона.
Нийл излезе в антрето и видя, че Мери Дъв е вдигнала слушалката. Тя записваше в един бележник. През рамо рече:
— Телеграма.
Затвори телефона и подаде бележника на инспектора. Телеграмата беше от Париж и гласеше:
ФОРТЕСКЮ ЮТРИЙ ЛОДЖ БЕЙДЪН ХИЙТ. СЪРИ. СЪЖАЛЯВАМ ПИСМОТО ТИ ЗАКЪСНЯ. ЩЕ БЪДА ПРИ ТЕБ УТРЕ ОКОЛО СЛЕДОБЕДНИЯ ЧАЙ. ЗА ВЕЧЕРЯ ОЧАКВАМ ТЕЛЕШКО ПЕЧЕНО. ЛАНС.
Инспектор Нийл повдигна вежди.
— Значи са повикали вкъщи Блудния син — каза той.
Глава 6
В момента, когато Рекс Фортескю е пиел последната си чаша чай, Ланс Фортескю седеше със съпругата си под дърветата на Шанз-елизе и наблюдаваше хората, които минаваха край тях.
— Лесно е да кажеш „опиши го“, Пат. Хич ме няма по описанията. Какво искаш да знаеш? Да ти кажа, старият си е един дърт мошеник. Но това няма да ти пречи, нали? Ти трябва да си свикнала повече или по-малко с тази работа.
— О, да — каза Пат. — Да, прав си, аз съм аклиматизирана.
Мъчеше се гласът й да не звучи безнадеждно. Може би, мислеше си Пат, всъщност целият свят е мошенически — или просто самата тя не е имала късмет.
Беше високо, дългокрако създание, не красиво, но с чар, дължащ се на жизненост и добро сърце. Имаше приятни движения и хубава, блестяща кестенява коса. Може би от продължителни занимания с коне бе заприличала на чистокръвна млада кобила.
С мошеничествата в света на конните надбягвания бе запозната, а сега трябваше да се сблъсква и с мошеничествата във финансовия свят. Въпреки всичко й се струваше, че свекърът й, с когото още не се бе виждала, беше, що се отнася до закона, стълб на честността. Всичките тези тора, които се хвалеха, че „работят умно“, си бяха едни и същи — привидно винаги успяваха да се крепят в рамките на закона. Все пак си мислеше, че нейният Ланс, когото обичаше и който си признаваше, че на младини е кривнал от правия път, притежава честност, която липсва на тези успешно практикуващи мошеници.
— Не искам да кажа, че е мошеник — продължаваше Ланс, — нищо подобно. Но знае как да хързулне някого на бърза ръка.
— Понякога чувствам, че мразя хората, които хързулват на бърза ръка — каза Пат и добави: — Ти го обичаш. — Това беше твърдение, а не въпрос.
Ланс помисли за момент и след това каза с нещо като изненада в гласа:
— Знаеш ли, скъпа, като че ли наистина е така.
Пат се засмя. Той извърна глава, погледна я и присви очи. Какво мило съзнание е тя! Обичаше я. Заради нея си струваше всичко.
— Разбирам, че в известен смисъл е отвратително да се върна — каза той. — Градският живот. Вкъщи с влака от 17 часа и 18 минути. Това не е за мен. Много повече се чувствам у дома си сред рисковете тук. Но предполагам, че идва време, когато човек трябва да заживее улегнал живот. А когато ръката ми държиш ти, всичко може да бъде даже съвсем приятно. И тъй като старият е проявил благосклонност, би трябвало да се възползваме от нея. Трябва да ти кажа, че писмото му ме изненада… Пърсивал, тъкмо той, да я оплеска. Доброто момченце Пърсивал. Имай предвид, че Пърси винаги е бил хитър. Да, винаги си е бил хитър.
— Не смятам — каза Патриша Фортескю, — че брат ти Пърсивал ще ми хареса.
— Не ме карай да те настройвам срещу него. Ние с Пърси никога не сме се погаждали — това е всичко. Аз пропилявах джобните си пари, той си събираше неговите. Моите приятели бяха с лоша репутация, но забавни, Пърси завързваше това, което наричат „полезни връзки“. С него бяхме на два противоположни полюса. Винаги съм го смятал за тъпак, а той — знаеш ли, понякога си мисля, че едва ли не ме мразеше. Не знам точно защо…
— Мисля, че разбирам защо.
— Можеш ли, скъпа? Толкова си ми умничка. Знаеш ли, винаги съм се чудел — странно е да се каже, но…
— Да? Кажи го.
— Чудя се дали зад онази работа с чека не стои Пърсивал. Нали се сещаш — когато старият ме изрита и беше бесен за това, че ми е дал дял от фирмата и затова не може да ме лиши от наследство! Защото странното беше, че не аз бях подправил онзи чек, макар че, естествено, никой нямаше да повярва, след като бях отмъкнал пари от чекмеджето и ги бях заложил на един кон. Бях абсолютно сигурен, че ще мога да ги върна, пък и както и да е, в известен смисъл това си бяха мои собствени пари. Но това с чека — не. Не знам защо ми се е набила в главата абсурдната идея, че това е работа на Пърсивал.