— Ужасно съжалявам, мила. Важен ангажимент. Между другото, инспекторе, аз съм отседнал в „Дорми Хаус“. Ако… хм… ако ви потрябвам за нещо.
Инспектор Нийл кимна. Нямаше желание да задържа мистър Дюбоа, но правилно изтълкува заминаването му — мистър Дюбоа бягаше от неприятностите.
Опитвайки се да излезе от ситуацията, Адел Фортескю каза:
— Толкова потресаващо е да се прибера вкъщи и да намеря тук полицаи.
— Сигурно. Но разбирате ли, налагаше се да предприемем бързи действия, за да вземем необходимите проби от хранителните продукти, кафето, чая и така нататък.
— Чая и кафето ли? Та те не са отровни. Смятам, че е онзи ужасен бекон, който той от време на време яде. Понякога изобщо не може да се вкуси.
— Ще установим това, мисис Фортескю, не се тревожете. Няма да повярвате какви неща могат да се случат. Веднъж имахме случай на отравяне с дигиталис. Оказа се, че вместо хрян погрешно набрали листа от напръстник.
— Смятате, че тук е могло да се случи нещо подобно?
— Повече ще научим след аутопсията, мисис Фортескю.
— Аутоп… ах да. — Тя потрепери.
Инспекторът продължи:
— Около къщата имате доста тисови храсти, нали, мадам? Не е ли възможно плодовете или листата да… са се смесили с нещо?
Той я наблюдаваше много внимателно. Тя вдигна поглед към него.
— Плодове на тис? Те отровни ли са?
Учудването й изглеждаше малко пресилено невинна.
— Познати са случаи, когато деца са яли от тях с неприятни последици.
Адел обхвана главата си с ръце.
— Не мога повече да слушам за това. Трябва ли да слушам? Искам да отида да си легна. Не издържам повече. Мистър Пърсивал Фортескю ще уреди всичка, аз не мога… не мога… не е честно да ме питате.
— Ще се свържем с мистър Пърсивал Фортескю при първата възможност. За нещастие той е отпътувал за Северна Англия.
— О, да, бях забравила.
— Само още едно нещо, мисис Фортескю. В джоба на мъжа ви е имало малко зърно. Бихте ли могли да ми обясните това?
Тя поклати глава. Изглеждаше съвсем озадачена.
— Би ли могъл някой да го е пуснал там на шега?
— Що за шега би било това?
Инспектор Нийл също недоумяваше. Той каза:
— Засега няма да ви тревожа повече, мисис Фортескю. Да ви изпратя ли някого от прислугата? Или мис Дъв?
— Моля? — разсеяно попита тя. Той се чудеше за какво ли си мисли.
Мисис Фортескю затършува из чантата си и извади носна кърпичка. Гласът й потрепери.
— Толкова е ужасно — колебливо произнесе тя. — Едва сега започвам да го осъзнавам. Досега наистина бях като втрещена. Бедният Рекс. Милият беден Рекс.
Тя изхлипа почти убедително.
Една-две минути инспектор Нийл почтително я наблюдава.
— Знам, съвсем неочаквано е било — каза той. — Ще ви изпратя някого.
Той отиде до вратата, отвори я и мина през нея. Спря за минутка и погледна назад към стаята.
Адел Фортескю все още държеше кърпичката пред очите си. Краищата висяха, но не закриваха изцяло лицето й. По устните й играеше съвсем лека усмивка.
Глава 8
I
— Взех, каквото можах, сър — докладва сержант Хей.
— Портокаловото сладко, парченце от шунката. Проби от чая, кафето и захарта. Разбира се, първоначалната запарка вече е изхвърлена, но има едно нещо. Било останало доста кафе и прислугата го изпила някъде към единадесет — бих казал, че това е важно.
— Да, важно е. Показва, че ако е била в кафето, трябва да са я пуснали в неговата чаша.
— И то някой от присъстващите. Точно така. Поразпитах внимателно за това от тиса — плодове или листа — нищо такова не са виждали из къщата. Изглежда, че никой нищичко не знае и за зърното в джоба му… На тях това просто им се вижда глупаво. Пък и на мен ми се струва така. Не изглежда да е бил от онези, суровоядците, дето ядат каквото им попадне, стига да не е сготвено. Зет ми е такъв. Сурови моркови, грах, ряпа. Но даже и той не яде сурово зърно. Ама от него коремът на човек така може да се издуе, че…
Позвъни телефонът, инспекторът кимна и сержант Хей се затича да вдигне слушалката. Нийл го последва и разбра, че се обаждат от управлението. Установили връзка с мистър Пърсивал Фортескю, който незабавно тръгнал за Лондон.
Когато инспекторът сложи обратно слушалката, към входа се приближи кола. Кръмп отиде до вратата и я отвори. Жената, която стоеше отпред, беше натоварена с пакети. Кръмп ги пое от нея.