— Благодаря, Кръмп. Плати на таксито, ако обичаш. Сега ще пия чай. Вкъщи ли е мисис Фортескю или мис Илейн?
Портиерът се поколеба, после хвърли поглед през рамо.
— Имаме лоши новини, мадам — каза той. — За господаря.
— За мистър Фортескю ли?
Нийл излезе напред. Кръмп обясни:
— Това е мисис Пърсивал, сър.
— Какво има? Какво е станало? Катастрофа ли?
Инспекторът я огледа, докато й отговаряше. Мисис Пърсивал Фортескю беше пълна жена с недоволно свити устни. Прецени, че е около трийсетте. Задаваше въпросите си напрегнато. В главата му проблесна мисълта, че тази жена трябва да е много отегчена.
— Съжалявам, но трябва да ви кажа, че тази сутрин мистър Фортескю беше откаран в болницата „Сейнт Джуд“ в много сериозно състояние и е починал там.
— Починал ли? Искате да кажете, че е мъртъв? — Новината явно беше по-сензационна, отколкото се бе надявала. — Боже мой, каква изненада. А съпругът ми го няма. Ще трябва да се свържем с него. Той е някъде на север. Предполагам, че в кантората ще знаят къде е. Той ще трябва да се погрижи за всичко. Такива работи винаги се случват в най-неподходящия момент, нали?
Тя спря за малко, като прехвърляше новините в главата си.
— Предполагам, че всичко зависи от това къде ще бъде погребението. Сигурно тук. Или в Лондон?
— Зависи какво ще каже семейството.
— Разбира се. Просто се чудех. — За пръв път тя се вгледа в човека, който говореше с нея.
— Вие от кантората ли сте? — попита тя. — Не сте лекар, нали?
— Полицай съм. Смъртта на мистър Фортескю беше много внезапна и…
Тя го прекъсна:
— Искате да кажете, че е бил убит ли?
Тази дума се споменаваше за пръв път. Нийл внимателно разгледа лицето на мисис Пърсивал — напрегнато и с въпросително изражение.
— Но защо мислите така, мадам?
— Е, и това понякога се случва. Нали казахте „внезапно“? Пък и сте от полицията. С нея говорихте ли по въпроса? Какво каза тя?
— Не разбирам кого имате предвид.
— Адел, разбира се. Винаги съм казвала на Вал, че баща му е бил луд да вземе да се ожени за толкова млада жена. От старите глупаци по-глупави няма. Увлечен беше по това ужасно същество, няма съмнение. И ето сега резултатът… В хубава каша се забъркахме всичките. Снимки по вестниците, тук ще се домъкнат разни репортери.
Тя спря, като очевидно си представяше бъдещето като поредица от ярко оцветени картини. Нийл си помисли, че за нея перспективата все още не е изцяло неприятна. Тя се извърна към него.
— Какво е било? Арсеник ли?
С потискащ глас инспектор Нийл произнесе:
— Причината за смъртта тепърва предстои да бъде установена. Ще има аутопсия и разследване.
— Но вие знаете вече, нали? Иначе нямаше да дойдете тук.
На пълното й глуповато лице се появи внезапен израз на проницателност.
— Разпитвали сте какво е ял и пил, предполагам. Снощната вечеря. Закуската сутринта. И всичко, което е пил, разбира се.
Личеше си как умът й живо прехвърля възможностите. Нийл предпазливо изрече:
— Изглежда възможно заболяването на мистър Фортескю да е възникнало в резултат на нещо, което е ял на закуска.
— На закуска ли? — Тя изглеждаше изненадана. — Това е трудно. Не виждам как…
Спря и поклати глава.
— Не виждам как е могла да го стори тогава… освен ако е пуснала нещо в кафето, когато ние с Илейн не сме гледали…
До тях един спокоен глас тихо изрече:
— Чаят ви е сервиран в библиотеката, мисис Вал.
Мисис Вал подскочи.
— О, благодаря ви, мис Дъв. Да, с удоволствие бих изпила чаша чай. Чувствам се съвсем объркана. А вие, мистър… инспектор…
— Благодаря ви, не точно сега.
Пълничката дама се поколеба и след това бавно се отдалечи.
Докато изчакваше пред една врата, Мери Дъв тихо прошепна:
— Съмнявам се, че някога е чувала думата „клевета“.
Инспектор Нийл не отвърна.
Мери Дъв продължи:
— Мога ли да сторя нещо за вас?
— Къде мога да намеря камериерката Елън?
— Ще ви я изпратя. Тъкмо се качи горе.
II
Елън изглеждаше мрачна, но не и уплашена. Киселото й старо лице гледаше инспектора тържествуващо.