— Тоест дъщерята и снахата. Дъщерята си имала работа с един младеж, за когото баща й не позволявал да се омъжи. А той определено не би се оженил за нея без зестра. Това й дава мотив. Колкото до снахата, не бих желал да се произнасям. Още не знам достатъчно за нея. Но всяка една от трите би могла да го е отровила и не виждам как би могъл да го стори някой друг. Прислужницата, портиерът, готвачката — всички те са приготвяли закуската или са я сервирали, но не виждам как някой от тях е можел да е сигурен, че тъкмо Фортескю ще погълне таксина, а не някой друг. Тоест, ако наистина е било таксин.
Комисарят каза:
— Таксин е. Току-що получих предварителния доклад.
— Значи това решава въпроса — заяви инспектор Нийл. — Можем да продължим нататък.
— Прислугата как ви се вижда?
— И портиерът, и прислужницата изглеждат нервни. В това няма нищо необичайно. Често се случва. Готвачката е просто полудяла, а камериерката направо гледаше на кръв. Всъщност всичко е съвсем естествено и нормално.
— Няма ли някой друг, който така или иначе да ви изглежда подозрителен?
— Не, мисля, че не, сър.
Неволно инспектор Нийл се върна в мислите си към Мери Дъв и загадъчната й усмивка. В нея се долавяше лек, но все пак определен израз на враждебност. А на глас каза:
— Щом вече знаем, че е таксин, трябва да разберем как е бил получен или приготвен.
— Точно така. Е, добре, продължавайте в същия дух, Нийл. Впрочем мистър Пърсивал Фортескю пристигна и е вече тук. Размених с него някоя и друга дума и той чака да се срещне с вас. Намерихме къде е и другият син. Той е в Париж, в „Бристол“, тръгвал днес. Предполагам, че ще изпратите да го посрещнат на летището?
— Да, сър. Точно това смятах…
— А сега по-добре поговорете с Пърсивал Фортескю. — Помощник-комисарят се захили. — Пърси Бастуна. Сякаш е глътнал бастун.
Мистър Пърсивал Фортескю беше спретнат рус човек на тридесет и няколко години с много светла коса и мигли и малко педантичен маниер на говорене.
— За мен, инспектор Нийл, това беше ужасен удар, както несъмнено си представяте.
— Не се съмнявам, мистър Фортескю — каза инспектор Нийл.
— Мога само да ви кажа, че когато тръгнах от къщи онзи ден, баща ми бе в превъзходно здраве. Това хранително отравяне или каквото е било, трябва да е станало съвсем внезапно.
— Съвсем внезапно, да. И не е хранително отравяне, мистър Фортескю.
Пърсивал впери в него поглед и се намръщи.
— Не е ли? Така значи, ето защо… — и той прекъсна.
— Вашият баща — каза инспектор Нийл — е бил отровен с таксин.
— Таксин ли? Никога не съм чувал за това.
— Предполагам, че много малко хора са чували. Това е отрова, която действа съвсем внезапно и фатално.
Пърсивал още повече се намръщи.
— Да не искате да кажете, инспекторе, че баща ми е бил преднамерено отровен от някого?
— Така трябва да е, сър.
— Но това е ужасно!
— Да, наистина, мистър Фортескю.
Пърсивал промърмори:
— Сега разбирам отношението им в болницата и защо ме изпратиха тук. — Той спря и след известна пауза продължи с въпрос: — А погребението?
— Резултатът от следствието за установяване на причините за смъртта ще бъде оповестен утре след аутопсията. Процедурата ще бъде чиста формалност и следствието ще приключи.
— Разбирам. Така ли се процедира обикновено?
— Да, сър. В днешно време се прави така.
— Може ли да попитам дали ви се е оформила някаква идея, някакво подозрение кой би могъл… Наистина, аз… — и той отново спря.
— Доста е рано за това, мистър Фортескю — отвърна Нийл.
— Да, предполагам, че е така.
— Все пак би било от полза, мистър Фортескю, ако можете да ни дадете някаква представа за завещателните разпоредби на баща си. Или може би ще ме свържете с адвоката му.
— Неговите адвокати са „Билингсли, Хорсторп & Уолтърс“ от Бедфорд Скуеър. Що се отнася до завещанието му, смятам, че в общи линии мога да ви съобщя основните неща.
— Ако обичате, мистър Фортескю. Това е рутинна практика, но, опасявам се, нещо неизбежно.
— Във връзка с женитбата си преди две години баща ми направи ново завещание — каза Пърсивал. — Той оставя сумата от 100 000 лири на съпругата си без всякакви условия и 50 000 лири на сестра ми Илейн. Аз съм наследник на останалото имущество. Естествено, вече съм съдружник във фирмата.