— Нищо ли не завещава на брат ви, Ланселот Фортескю?
— Не, отношенията между баща ми и брат ми отдавна са охладнели.
Нийл остро го погледна, но Пърсивал изглеждаше съвсем уверен в това, което каза.
— Така че според завещанието — каза инспектор Нийл, — тримата, които придобиват наследство, са мисис Фортескю, мис Илейн Фортескю и вие.
— Не мисля, че аз ще спечеля много — въздъхна Пърсивал. — Нали знаете, инспекторе, има данък наследство. А и напоследък моят баща беше, е, общо взето мога да кажа, прекалено небрежен в някои от финансовите си сделки.
— Вие с баща си напоследък не сте ли разговаряли на четири очи за воденето на бизнеса? — попита Нийл с непринуден тон.
— Изложих му моето гледище по въпроса, но уви… — Пърсивал сви рамене.
— И сте го направили доста… как да кажа — настойчиво? — попита Нийл. — Ако трябва да бъда по-точен, станала е голяма кавга за това, нали?
— Едва ли бих се изразил така, инспекторе.
По челото на Пърсивал изби гневна червенина.
— Тогава може би спорът, който сте водили, е бил за нещо друго, мистър Фортескю?
— Не е имало спор, инспекторе.
— Съвсем сигурен ли сте в това, мистър Фортескю? Е, няма значение. Правилно ли съм разбрал, че отношенията между баща ви и брат ви са все още хладни?
— Точно така.
— Тогава навярно можете да ми кажете какво означава това?
Нийл му подаде телефонното съобщение, което беше нахвърлила Мели Дъв.
Пърсивал го прочете и възкликна от изненада и яд. Изглеждаше изумен и разгневен.
— Не мога да разбера това, наистина не мога. Трудно ми е да повярвам.
— Обаче изглежда, че е вярно, мистър Фортескю. Брат ви пристига днес от Париж.
— Но това е странно, съвсем странно. Не, наистина не мога да го разбера.
— Баща ви нищо ли не ви е казвал за това?
— Абсолютно нищо. Това е безобразие от негова страна. Зад гърба ми да вика Ланс.
— Предполагам нямате представа защо е предприел подобна стъпка?
— Разбира се, че нямам. Всичко това подхожда на поведението му напоследък. Луд! Безотговорен. Това трябва да се прекрати… аз…
Пърсивал рязко спря. Червенината пак се оттегли от бледото му лице.
— Божичко… — каза той. — За момент забравих, че баща ми е мъртъв…
Инспектор Нийл съчувствено поклати глава. Пърсивал Фортескю се готвеше да си тръгне. Повдигайки шапката си, той каза:
— Обадете ми се, ако мога да сторя нещо. Но предполагам — той направи пауза, — че ще дойдете в Ютрий Лодж?
— Да, мистър Фортескю, изпратил съм там мой служител.
Пърсивал потрепери.
— Всичко това ще бъде изключително неприятно. Само като си помисля, че такова нещо е трябвало да се случи на нас…
Той въздъхна и тръгна към вратата.
— По-голямата част от деня ще бъда в кантората. Трябва да прегледам там много неща. Но довечера ще бъда в Ютрий Лодж.
— Много добре, сър.
Пърсивал Фортескю излезе.
— Пърси Бастуна — промърмори Нийл.
Сержант Хей, който дискретно седеше до стената, вдигна поглед и попита:
— Да, сър?
После, тъй като Нийл не отвърна, той попита:
— Какво заключение си правите от цялата работа, сър?
— Не знам — каза Нийл. Той тихичко процитира: „Всички те са много неприятни“.
Сержант Хей изглеждаше малко озадачен.
— „Алиса в страната на чудесата“ — каза Нийл. — Не сте ли чували за Алиса, Хей?
— Това е нещо класическо, нали, сър? — каза Хей. — От тия, дето ги предават по трета програма. Само че аз не я слушам, сър.
Глава 10
I
Около пет минути, след като излетя от летище Бурже, Ланс Фортескю отвори английския Дейли Мейл. След една-две минути той уплашено възкликна. Седящата до него Пат обърна въпросително глава.
— За стария е — каза Ланс. — Той е мъртъв.
— Мъртъв! Баща ти?
— Да, изглежда, че внезапно му прилошало в кантората, закарали го в болницата „Сейнт Джуд“ и скоро след това починал там.
— Скъпи, моите съболезнования. Какво е било, удар ли?
— Предполагам, че да. Така звучи.
— Получавал ли е по-рано удар?
— Не. Поне аз не съм знаел.
— Мислех, че хората обикновено не умират след първия.