— Бедният старец — каза Ланс. — Никога не съм смятал, че съм особено привързан към него, но сега, когато е мъртъв…
— Разбира се, че си бил привързан към него.
— Ние всички нямаме твоя добър характер, Пат. Е, добре, изглежда късметът ми пак е отлетял, нали?
— Да. Странно е, че трябва да се случи сега. Точно когато се канеше да се върнеш вкъщи.
Той рязко обърна към нея глава.
— Странно ли? Какво искаш да кажеш с това, Пат?
Тя го погледна, леко изненадана.
— Ами, нещо като съвпадение.
— Искаш да кажеш, че каквото и да започна, се обърква?
— Не, скъпи, нямах предвид това. Но има такова нещо като серия от неудачи.
— Да, предполагам, че е така.
Пат пак каза:
— Моите съболезнования.
Докато чакаха да слязат от самолета на Хийтроу, един служител от въздушната компания силно извика:
— В самолета ли е мистър Ланселот Фортескю?
— Да — обади се Ланс.
— Бихте ли дошли насам, мистър Фортескю?
Ланс и Пат го последваха към изхода на самолета, изпреварвайки другите пътници. Като минаваха край една двойка на последната седалка, чуха мъжът да шепне на жена си:
— Навярно са известни контрабандисти. Заловили са ги на местопрестъплението.
II
— Невероятно — заяви Ланс. — Абсолютно невероятно.
Той погледна криминалния инспектор Нийл, който седеше от другата страна на масата.
Инспектор Нийл съчувствено кимна.
— Таксин, плодове от тис. Цялата работа ми прилича на някаква мелодрама. Смея да кажа, че такива неща ви изглеждат доста обикновени, инспекторе. Ежедневната ви работа. Но отравяне в нашето семейство изглежда просто невероятно.
— Значи изобщо нямате представа кой може да е отровил баща ви?
— Боже господи, не. Очаквам старият да си е създал цял куп врагове в бизнеса, купища хора, които биха искали да го одерат жив, да го разорят — все от този род неща. Но отравяне? Във всеки, случай, аз нямам представа. Доста години бях в чужбина и до мен е достигало много малко от това, което е ставало вкъщи.
— Точно за това исках да ви питам, мистър Фортескю. Разбрах от вашия брат, че отношенията с баща ви са били хладни в течение на много години. Бихте ли ми разказали за обстоятелствата, които са ви накарали да се върнете вкъщи сега?
— Разбира се, инспекторе. Получих писмо от баща си, чакайте да си помисля, трябва да беше около… да, преди шест месеца. Беше наскоро след женитбата ми. В писмото намекваше, че би желал да погребе миналото. Той предлагаше да се върна вкъщи и да се включа във фирмата. Условията му звучаха доста неясно и аз не бях съвсем сигурен дали искам да изпълня желанието му. Във всеки случай заключението беше да дойда в Англия през… да, през август, значи преди около три месеца. Отидох да го видя в Ютрий Лодж и трябва да ви кажа, че той ми направи много изгодно предложение. Казах му, че ще трябва да го обмисля и да се посъветвам със съпругата си. Той напълно ме разбра. Върнах се със самолета в Източна Африка и обсъдих въпроса с Пат. В крайна сметка реших да приема предложението на стария. Трябваше да приключа нещата си там, но се съгласих това да стане до края на миналия месец. Казах му, че ще му телеграфирам кога точно ще пристигна в Англия.
Инспектор Нийл се покашля.
— Вашето завръщане, изглежда, е изненадало брат ви.
Ланс изведнъж се развесели. Дяволита усмивка огря доста привлекателното му лице.
— Не вярвам миличкият Пърси да е знаел нещичко за това — каза той. — По онова време беше на почивка в Норвегия. Ако ме питате, старецът нарочно е бил избрал точно този момент. Правеше го зад гърба на Пърси. Всъщност имам много силно подозрение предложението на баща ми към мен да е било подтикнато от факта, че е имал страхотна разправия с бедния миличък Пърси — или Вал, както той предпочита да го наричат. Мисля, че Вал повече или по-малко се е опитвал да командва стария. Да, но старецът нямаше начин да допусне такова нещо. Не знам точно за какво са се карали, но беше бесен. И мисля, че той е замислил този страхотен номер да ме докара тук и по този начин да направи мръсно на бедничкия Вал. Първо на първо, той никога не е одобрявал много жената на Пърси и като сноб беше доста доволен от моята женитба. Съвсем в негов стил щеше да бъде да ме докара вкъщи и да изправи Пърси пред съвършен факт.
— Колко време прекарахте тогава в Ютрий Лодж?
— А, не повече от час-два. Той не ме покани да спя там. Сигурен съм, че целият му замисъл е бил нещо като тайна офанзива зад гърба на Пърси. Мисля, че е забранил и на прислугата да докладва за това. Както ви казах, нещата бяха оставени да ги обмисля, да говоря с Пат и после да му пиша какво съм решил, което и направих. Писах му кога приблизително ще пристигна и накрая вчера му изпратих една телеграма от Париж.