Инспектор Нийл кимна.
— Телеграма, която много изненада брат ви.
— Бас държа, че е било така. Обаче, както обикновено, спечели Пърси. Аз пристигнах твърде късно.
— Да — замислено рече инспектор Нийл, — пристигнали сте твърде късно. — И продължи по-бързо: — При посещението си през август срещнахте ли други членове на семейството?
— Мащехата ми беше с нас на чай.
— Не я ли познавате от по-рано?
— Не. — Той изведнъж се усмихна. — Старият наистина е знаел как да ги избира. Тя трябва да е поне трийсет години по-млада от него.
— Ще ме извините за въпроса, но беше ли неприятна за вас или за брат ви повторната женитба на вашия баща?
Ланс изглеждаше изненадан.
— За мен несъмнено не беше, а не мисля и Пърси да е имал нещо против. В края на краищата майка ми почина, когато ние бяхме десет-дванайсетгодишни. Това, което наистина ме изненадва, е, че старият не се ожени по-рано.
Инспектор Нийл промълви:
— Не е ли доста рисковано да се ожени човек за много по-млада жена.
— Скъпото ми братче ли ви каза това? Звучи съвсем в негов стил. Пърси е голям майстор на намеците. Такава ли е ситуацията, инспекторе? Да не би да подозирате моята мащеха?
Лицето на инспектор Нийл остана безизразно.
— Още е рано да твърдим нещо определено за когото и да било, мистър Фортескю — заяви той. — А сега мога ли да ви попитам за вашите планове?
— Планове ли? — Ланс се замисли. — Предполагам, че ще трябва да ги променя. Къде е фамилията? Всички ли са в Ютрий Лодж?
— Да.
— По-добре е да отида направо там. — Той се обърна към жена си: — За предпочитане е ти да отидеш на хотел, Пат.
Тя веднага запротестира:
— Не, не, Ланс, ще дойда с теб.
— Не, скъпа.
— Но аз искам.
— Наистина предпочитам да не идваш. Иди в… хм, толкова отдавна не съм отсядал в Лондон — „Барне“. Хотел „Барне“ беше приятно и тихо място. Предполагам, че още работи?
— О, да, мистър Фортескю.
— Добре, Пат. Ако имат свободна стая, ще те настаня там, а после ще отида в Ютрий Лодж.
— Но защо да не мога да дойда с теб, Ланс?
Лицето на Ланс внезапно придоби непреклонно изражение.
— Откровено казано, Пат, не съм сигурен как ще ме посрещат. Там ме покани татко, а той е мъртъв. Не знам сега чия е къщата. Предполагам на Пърси или може би на Адел. Във всеки случай бих желал да видя как ще ме посрещнат, преди да те заведа там. Освен това…
— Освен това какво?
— Не искам да те заведа в дом, където още се разхожда на свобода отровител.
— О, каква глупост.
Ланс твърдо каза:
— Когато се отнася за теб, Пат, не искам да рискувам.
Глава 11
I
Мистър Дюбоа беше раздразнен. Той ядосано скъса през средата писмото на Адел Фортескю и го хвърли в кошчето. След това с внезапна предпазливост издири отделните парчета, запали клечка кибрит и ги гледа, докато изгоряха докрай. После промълви на себе си: „Защо жените трябва да бъдат такива ужасни глупачки? Ако човек вземе предвид само обикновеното благоразумие…“ Но всъщност, мрачно размишляваше мистър Дюбоа, жените винаги са били лишени от благоразумие. Макар и много пъти да се беше възползвал от този им недостатък, сега той го дразнеше. Самият той беше взел всички предпазни мерки. Ако мисис Фортескю позвъни по телефона, беше дал инструкции да казват, че е излязъл. Адел Фортескю вече му бе звъняла три пъти, а сега му беше и писала. Той помисли една-две минути, после отиде до телефона.
— Може ли да говоря с мисис Фортескю, моля? Да, мистър Дюбоа.
След една-две минути чу гласа й.
— Вивиан, най-после!
— Да, да, Адел, но бъди внимателна. Откъде говориш?
— От библиотеката.
— Сигурна ли си, че никой не подслушва, от антрето?
— Защо да подслушват?
— Е, човек никога не знае. Полицаите още из къщата ли са?
— Не, поне сега ги няма. О, Вивиан, мили, ужасно е.