— Да, да, сигурно. Но виж какво, Адел, трябва да внимаваме.
— О, разбира се, скъпи.
— Не ме наричай „скъпи“ по телефона. Не е безопасно.
— Не се ли паникьосваш малко Вивиан? В края на краищата, в днешно време всички си говорят на „скъпи“.
— Да, да, вярно е. Слушай сега — не ми се обаждай по телефона и не ми пиши.
— Но, Вивиан…
— Само засега, разбираш ли? Трябва да бъдем внимателни.
— Ох, добре. — В гласа й прозвуча обида.
— Слушай, Адел. Моите писма до теб. Ти наистина ги изгори, нали?
Последва минутно колебание, преди Адел Фортескю да каже:
— Разбира се. Казах ти, че ще го направя.
— Тогава всичко е наред. Е, сега прекъсвам. Не ми телефонирай и не ми пиши. Аз ще ти се обадя.
Той остави слушалката и замислено поглади бузата си. Не му хареса това минутно колебание. Беше ли изгорила Адел писмата му? Жените са си едни и същи. Обещават неща, а после не го правят.
Писма, помисли си мистър Дюбоа, жените винаги искат да им пишеш писма. Самият той се мъчеше да бъде предпазлив, но понякога не можеше да се измъкне. Какво точно беше казал в няколкото си писма до Адел Фортескю? „Обикновените глупости — мрачно си мислеше той. — Но имало ли е някакви по-особени думи, по-особени фрази, които полицията би могла да изопачи, както й е изгодно?“ Спомни си делото на Едит Томпсън. Писмата му бяха достатъчно невинни, мислеше си той, но не можеше да бъде сигурен. Тревогата му растеше. Даже и Адел да не бе изгорила писмата му, щеше ли да има благоразумието да ги изгори сега? Или полицията вече ги бе заловила? Къде ли ги държи, чудеше се той.
Вероятно в онази нейна дневна горе. В евтиното малко бюро, сигурно фалшива антика, уж от времето на Луи XIV. Веднъж му беше казала нещо за това, че в него имало тайно чекмедже. Тайно чекмедже! Това няма да залъгва полицията дълго време. Но сега в къщата няма полицаи. Тя беше казала това. Били са там сутринта, а сега всички са се махнали.
Досега вероятно са търсели възможна отрова в храната. Надяваше се, че не са претърсвали къщата стая по стая. Може би за целта ще им трябва позволение или заповед за обиск. Ако той предприемеше нещо сега, веднага…
Ясно си представи къщата. Трябваше вече да се здрачава. Чаят сигурно е сервиран или в библиотеката, или в гостната. Всички ще са събрани долу, а прислужниците ще пият чай в тяхната столова. Лесно е да мине през градината, край живия плет от тисове, който представляваше такова чудесно прикритие. После малката странична вратичка откъм терасата. Нея я заключваха едва преди да си легнат. Можеше да се пъхне оттам и като избере подходящия момент, да се промъкне горе.
Вивиан Дюбоа много внимателно премисляше какво подобава да направи след това. Ако смъртта на Фортескю можеше да се обясни с удар, както сигурно е било възможно, положението щеше да бъде много по-различно. Но сега — Дюбоа прошепна на себе си: „По-добре в безопасност, отколкото да съжалявам“.
II
Мери Дъв бавно слизаше по голямото стълбище. За момент спря на междинната площадка до прозореца, от който беше видяла вчера инспектор Нийл. Когато сега погледна навън в падащия здрач, забеляза мъжка фигура да изчезва зад плета от тисове. Учуди се дали това не е Ланселот Фортескю, блудният син. Той може би е оставил колата си пред градинската врата и сега броди из градината, припомняйки си старите времена, преди семейството да му устрои враждебно посрещане. Мери Дъв доста симпатизираше на Ланс. С лека усмивка на устните тя продължи да слиза надолу. В антрето се натъкна на Гладис, която се сепна при появяването й.
— Телефонът ли чух преди малко? — попита Мери. — Кой беше?
— А, грешка. Търсеха пералнята. — Гладис говореше бързо и задъхано. — А преди това беше мистър Дюбоа. Искаше да говори с господарката.
— Ясно.
Мери продължи през антрето. После извърна глава и каза:
— Мисля, че е време за чая. Още ли не си го занесла?
— Ами че още няма четири и половина, нали, мадам?
— Пет без двадесет е. Хайде, носи чая.
Мери Дъв продължи към библиотеката, където Адел Фортескю седеше на едно канапе, загледана в огъня и дърпаше с пръсти малка дантелена кърпичка.
— Къде е чаят? — раздразнено попита тя.
— Сега пристига.
От камината бе изпаднал един пън. Мери Дъв коленичи пред решетката, върна го в огъня с машата, като добави още едно дърво и малко въглища.