Гладис отиде в кухнята. Мисис Кръмп вдигна зачервеното си, ядосано лице от кухненската маса, където в голяма купа бъркаше някакъв сладкиш.
— Звънецът в библиотеката звъни ли, звъни. Време е да носиш чая, момиче.
— Добре, добре, мисис Кръмп.
— Ще му дам довечера да се разбере на този Кръмп — мърмореше готвачката. — Хубавичко ще го науча аз.
Гладис продължи към килера. Не беше направила никакви сандвичи. Добре де, няма пък да прави сандвичи. Сякаш и без тях нямат достатъчно ядене. Две торти, бисквити, кифли и мед. Прясно домашно масло, купено на черна борса. Купища ядене и без тя да си играе да прави сандвичи с домати или с пастет. Има си друга неща, за които да мисли. Леле, как е ядосана мисис Кръмп и то, защото мистър Кръмп е излязъл днес следобед. Е, добре де, нали днес му е почивният ден? Има си право човекът, мислеше Гладис. Мисис Кръмп извика от кухнята:
— Чайникът ври, та чак ще се пръсне. Няма ли най-сетне да го направиш този чай?
— Ида.
Без да го мери, тя изтърси чай в големия сребърен съд, внесе го в кухнята и наля в него врящата вода. Сложи върху големия сребърен поднос чайничето и големия чайник и занесе всичко това в библиотеката, където го постави на малката масичка до канапето. Бързо се върна за другия поднос с нещата за ядене. Беше стигнала с него до антрето, когато внезапният рязък звук на старинния часовник, който се канеше да бие, я накара да подскочи.
В библиотеката Адел Фортескю раздразнено запита Мери Дъв:
— Къде са всички днес следобед?
— Наистина не знам, мисис Фортескю. Мис Фортескю се прибра преди малко. Мисля, че мисис Пърсивал пише в стаята си писма.
Адел кисело рече:
— Писма, та писма. Тази жена непрекъснато пише писма. Всички от нейната класа са такива. Смъртта и нещастията й доставят страхотно удоволствие. Скотска история, така му викам на това. Абсолютно скотска история.
Мери тактично изрече:
— Ще й съобщя, че чаят е готов.
На вратата тя се поотдръпна, за да стори път на Илейн.
— Студено е — каза Илейн и се отпусна до камината, като потриваше ръце пред огъня.
Мери остана за малко в антрето. На един от шкафовете беше сложен голям поднос с парчета торта. Тъй като се смрачаваше, Мери запали лампата. Стори й се, че чува горе стъпките на Дженифър Фортескю. Обаче никой не слезе по стълбите, затова Мери се качи и тръгна по коридора.
Пърсивал Фортескю и жена му заемаха самостоятелен апартамент в едното крило на къщата. Мери почука на вратата на дневната им. Мисис Пърсивал държеше да се чука на вратите, който факт винаги предизвикваше презрението на Кръмп към нея. Чу се рязко:
— Влез.
Мери отвори вратата и промълви:
— Току-що сервирах чая, мисис Пърсивал.
Бе доста изненадана при вида на Дженифър Фортескю облечена като за излизане. Тя тъкмо събличаше едно дълго палто от камилска вълна.
— Не знаех, че сте излизали — каза Мери.
Гласът на мисис Пърсивал звучеше леко задъхано.
— О, просто бях в градината, нищо повече. Само подишах малко чист въздух. Обаче наистина беше много студено. С удоволствие ще сляза до камината. Парното тук не работи както трябва. Някой трябва да говори за това с градинарите, мис Дъв.
— Аз ще им кажа — обеща Мери.
Дженифър Фортескю хвърли палтото си на един стол и последва мис Дъв. По стълбите слезе преди икономката, която се поотдръпна, за да й направи път. В антрето, за доста голяма изненада на Мери, таблата с нещата за ядене още си стоеше. Тя се канеше да отиде в килера да повика Гладис, когато Адел Фортескю се появи на вратата на библиотеката и каза нервирано:
— Някой ще благоволи ли да донесе нещо за ядене с чая?
Мери бързо грабна таблата и я внесе в библиотеката, като разположи различните неща на малки масички близо до камината. Вече изнасяше празния поднос в антрето, когато на предната врата се позвъни. Оставяйки таблата, Мери сама отиде до отвори. Ако най-сетне беше блудният син, тя бе доста любопитна да го види. „Колко е различен от другите Фортескю“, помисли си Мери, когато отвори вратата и се взря в слабото мургаво лице и леко насмешливата извивка на устните. Тя тихо произнесе:
— Мистър Ланселот Фортескю?
— Самият той.
Мери се загледа зад него.
— А багажа ви?
— Платих на таксито и то си тръгна. Това е всичко, което нося.