Той вдигна една средно голяма чанта с цип. Леко изненадана, Мери каза:
— О, с такси ли бяхте? Аз помислих, че сте дошли пеш. А съпругата ви?
С доста строг израз на лицето Ланс каза:
— Съпругата ми няма да дойде. Засега поне.
— Разбирам. Заповядайте насам, ако обичате, мистър Фортескю. Всички са в библиотеката на чай.
Тя го заведе до вратата на библиотеката и го остави там. Помисли си, че Ланселот Фортескю е много привлекателен. А след това — че вероятно и много други жени са на същото мнение.
III
— Ланс!
Илейн забърза към него. Тя обви ръце около врата му и го прегърна невъздържано като ученичка, което съвсем изненада Ланс.
— Здравей. Ето ме и мен.
Той лекичко се освободи от прегръдката.
— Това Дженифър ли е?
Дженифър Фортескю го гледаше с напрегнато любопитство.
— Опасявам се, че Вал се е забавил в града — каза тя. — За толкова много неща трябва да се погрижи, нали разбирате. Има да урежда куп неща. Естествено, всичко се струпа на него. Той трябва да се грижи за всичко. Вие наистина не можете да си представите какво преживяваме.
— Сигурно е ужасно за вас — сериозно каза Ланс.
Той се обърна към жената на канапето, която седеше с парче кифла с мед в ръка и безмълвно го преценяваше.
— Естествено — възкликна Дженифър, — вие не познавате Адел, нали?
Ланс промърмори: „О, да, познавам я“, поемайки ръката на Адел в своята. Когато сведе поглед към лицето й, клепачите й запърхаха. Тя остави с лявата си ръка кифлата, която ядеше и леко докосна фризурата си. Жестът й беше много женствен. Той свидетелстваше за признанието й, че в стаята е влязла забележителна личност. С мекия си, дълбок глас тя произнесе:
— Седнете тук на канапето до мен, Ланс. — Наля му чаша чай и продължи: — Толкова се радвам, че дойдохте. Страшно много ни е необходим още един мъж в тази къща.
Ланс каза:
— Трябва да ми позволите да направя всичко, което мога, за да ви помогна.
— Знаете… а може и да не знаете…, че тук имаше полиция. Те мислят… мислят… — тя прекъсна и пламенно извика: — О, ужасно е! Ужасно!
— Знам. — Гласът на Ланс прозвуча сериозно и съчувствено. — Всъщност на лондонското летище ме посрещнаха полицаи.
— Посрещнали са ви полицаи ли?
— Да.
— И какво казаха?
— Ами — пренебрежително произнесе Ланс, — казаха ми какво се е случило.
— Той е бил отровен — каза Адел. — Така мислят те, така говорят. Не хранително натравяне. Някой го отровил нарочно. Те сигурно са убедени, че е някой от нас.
Ланс внезапно й отправи кратка усмивка.
— Такъв им е номерът — утешително каза той. — Не бива да се тревожим. Какъв разкошен чай! Отдавна не съм пил хубав английски чай.
Другите скоро бяха завладени от неговото настроение. Адел внезапно каза:
— А жена ви… Нали сте женен, Ланс?
— Да. Но жена ми е в Лондон.
— Но няма ли… Няма ли да я доведете тук?
— О, ще имаме достатъчно време за това — каза Ланс. — Пат… О, Пат си е съвсем добре, където е сега.
Илейн рязко възкликна:
— Да не искаш да кажеш… да не мислиш, че…
Ланс бързо я прекъсна:
— Колко чудесно изглежда тази шоколадова торта. Трябва да я опитам.
И като си отряза едно парче, попита:
— Леля Ефи жива ли е още?
— О, да, Ланс. Тя не иска да слиза, за да се храни с нас, но е съвсем добре. Само че е станала много особена.
— Тя винаги си е била особена — каза Ланс. — След чая трябва да се кача да я видя.
Дженифър Фортескю измърмори:
— Според мен жена на нейната възраст трябва да бъде настанена в някакъв дом. Имам предвид някъде, където ще я гледат както трябва.
— Господ да е на помощ на онзи старчески дом, който вземе леля Ефи — каза Ланс и добави: — Кое е онова скромно създание, което ми отвори?
Адел изглеждаше изненадана.
— Не ти ли отвори Кръмп? Портиерът? О, не, бях забравила. Днес му е почивният ден. Но сигурно Гладис…
Ланс даде описание.
— Сини очи, косата на прав път, мек глас, прилича на божа кравичка. Мога да си представя какво се крие зад всичко това.
— Сигурно е била Мери Дъв — каза Дженифър.
Илейн обясни:
— Тя ни е нещо като управителка.