Мис Рамсботъм решително поклати глава.
— Тя не е такова момиче, на което баща ти да е обърнал някакво внимание. Никой мъж няма да го забележи, бедното. Е добре, толкова по-добре за душата й, това смея да кажа.
Ланс не прояви особен интерес към душата на Гладис, а попита:
— И ти мислиш, че може да е изтичала в полицията?
Леля Ефи енергично закима.
— Да. Мисля, че може да не е искала да им каже, когато бяха тук, за да не я чуе някой.
Ланс попита:
— Мислиш ли, че е видяла някого да пипа храната?
Леля Ефи го погледна рязко.
— Възможно е, нали?
— Да, предполагам, че да. — После той добави извинително: — Цялата работа все още изглежда така ужасно невероятна, като криминална история.
— Жената на Пърсивал е медицинска сестра — отбеляза мис Рамсботъм.
Тази забележка изглеждаше толкова несвързана с предишните й думи, че Ланс я погледна озадачен.
— Сестрите са свикнали да си имат работа с лекарства — поясни мис Рамсботъм.
Лицето на Ланс изразяваше съмнение.
— Това нещо — таксинът — изобщо използва ли се в медицината?
— Получавали го от зърната на тиса, доколкото разбрах. Децата понякога ги ядат. Става им много лошо. Помня един случай, когато бях малка. Направи ми силно впечатление. Още не мога да го забравя. Нещата, които човек помни, понякога му идват от полза.
Ланс рязко вдигна глава и я загледа.
— Естествената привързаност е едно нещо — каза мис Рамсботъм — и аз се надявам, че не съм лишена от нея. Но няма да търпя порока. Порокът трябва да бъде унищожен.
II
— Излязла, без думичка да ми каже — рече мисис Кръмп, като вдигна зачервеното си от яд лице от тестото, което вече разточваше върху дъската. — Измъкнала се, без да каже никому нито дума. Потайна си е и толкоз. Потайна! Страх я е било да не я спра, а аз наистина щях да я спра, ако я бях хванала! Представете си само! Господарят мъртъв, мистър Ланс си идва у дома, дето не си е идвал от години и аз рекох на Кръмп, рекох му: „Почивен ден или не, аз си знам задълженията. Довечера няма да има студено ядене, които обикновено в четвъртък, а истинска вечеря. Един джентълмен си идва у дома от чужбина с жена си, дето по-рано е била женена за аристократ, значи всичко трябва да бъде наред.“ Вие ме познавате, мадам, знаете, че аз се гордея с работата си.
Мери Дъв, която беше обект на тези откровения, леко кимна с глава.
— А какво вика Кръмп? — Мисис Кръмп ядосано извиси глас. — „Това си ми е почивният ден и аз излизам“ — ей това рече. — „И много й здраве на аристокрацията“ — вика. Никак не е горд с работата си, този Кръмп. И тъй, заминава си той, а аз викам на Гладис, че ще трябва сама да се оправя довечера. Тя само ми вика: „Добре, мисис Кръмп“, а сетне, като съм подминала, се измъква. Във всеки случай, на нея не й беше почивният ден. Нейният е в петък. Как ще се оправим сега — не знам! Слава богу, дето мистър Ланс днес не е довел и жена си.
— Ще успеем, мисис Кръмп. — Гласът на Мери звучеше едновременно авторитетно и успокоително. — Ако само поопростим менюто. — Тя даде няколко идеи. Мисис Кръмп неохотно кимаше. — Аз ще мога да сервирам това без проблеми — заключи Мери.
— Искате да кажете, че вие самата ще сервирате, мадам? — В гласа на мисис Кръмп прозвуча съмнение.
— Ако Гладис не се върне навреме.
— Няма да се върне тя — каза мисис Кръмп. — Митка някъде, пилее си парите по магазините. Май си имала някакво момче, макар че като я гледа човек, хич няма да му мине през ума. Някой си Албърт. Щели да се женят през пролетта, така ми вика тя. Не знаят какво е да си женен тези момичета. Що ми е патила главата с Кръмп! — Тя въздъхна, после изрече с обикновен тон: — Ами чая, мадам? Кой ще разчисти и ще измие съдовете?
— Аз — каза Мери. — Ще отида да го направя още сега.
В гостната не светеше, макар че Адел Фортескю още седеше на канапето до подноса с чая.
— Да светна ли лампите, мисис Фортескю? — попита Мери.
Адел не отвърна.
Мери запали лампите и отиде до прозореца, за да дръпне завесите. Едва след това се обърна и видя лицето на жената, която беше потънала във възглавниците зад себе си. До нея имаше полуизядена кифла, намазана с мед, а чашата й беше наполовина пълна с чай. Смъртта беше настъпила при Адел Фортескю бързо и внезапно.