III
— Е? — нетърпеливо попита инспектор Нийл.
Лекарят веднага отвърна:
— Цианид. Вероятно калиев цианид в чая.
— Цианид — промълви Нийл.
Лекарят го изгледа с леко любопитство.
— Твърде много се замисляте. Да не би да има някаква специална причина?
— Тъкмо нея подозирахме в убийството — отвърна Нийл.
— А тя се оказва жертва. Хм. Ще трябва наново да си помислите, нали?
Нийл кимна. Лицето му беше ожесточено, с безжалостно стиснати челюсти.
Отровена! И то под носа му. Таксин в кафето на Рекс Фортескю, цианид в чая на Адел Фортескю. Все още нещата бяха в тесни семейни рамки. Или поне така изглеждаше.
Адел Фортескю, Дженифър Фортескю, Илейн Фортескю и новопристигналият Ланс Фортескю бяха пили чай заедно в библиотеката. Ланс се качил да се види с мис Рамсботъм, Дженифър отишла в нейната дневна да пише писма, последна излязла от библиотеката Илейн. Според нея Адел тогава била съвсем добре и тъкмо си наливала последната чаша чай.
Последната чаша чай! Да, за нея наистина е била последната.
И след това може би един промеждутък от двадесет минути, преди Мери Дъв да влезе в стаята и да открие тялото.
А през тези двадесет минути…
Инспектор Нийл изруга на ум и отиде в кухнята.
На стола до кухненската маса седеше мисис Кръмп. Войнственото й настроение се беше изпарило като дим. Тя почти не помръдна, когато инспекторът влезе.
— Къде е онова момиче? Още ли го няма?
— Гладис ли? Не, не се е връщала… Надали ще си дойде до единайсет.
— Казвате, че тя направила чая и го занесла.
— Аз не съм го докосвала, сър, бог ми е свидетел. А и не вярвам Гладис да е направила нещо нередно. Тя не може да стори такова нещо — не е такъв човек. Много добро момиче е, сър — малко глупавичка си е, ама не лоша.
Не, Нийл не смяташе Гладис за лоша. Не мислеше, че Гладис е отровителка. А и цианидът не е бил в чайника.
— Но какво я е накарало да изчезне така изведнъж? Не е бил почивният й ден, нали така казахте?
— Не, сър, почивният й ден е утре.
— А Кръмп…
Войнственото настроение на мисис Кръмп внезапно се възвърна. Тя разярено повиши глас:
— Да не прикачите нещо на Кръмп! Кръмп не е забъркан. Той излезе в три часа — и сега съм благодарна за това. Той има нещо общо с това толкоз, колкото и самият мистър Пърсивал.
Пърсивал Фортескю току-що се беше върнал от Лондон — за да го посрещнат със смайващата новина за втората трагедия.
— Не съм обвинявал Кръмп — кротко каза Нийл. — Само се чудех дали е знаел нещо за плановете на Гладис.
— Беше си сложила най-хубавите найлонови чорапи — каза мисис Кръмп. — Наконтила се беше за нещо. Хич не ме убеждавайте! Не беше направила и сандвичи за чай. Да, да, за нещо се беше наконтила. Хубавичко ще я науча аз, като се върне.
Като се върне…
Лека неловкост обзе Нийл. За да се отърси от нея, той се качи в спалнята на Адел Фортескю. Пищна обстановка — навсякъде висеше розов брокат, а леглото — широко и позлатено. Отстрани една врата водеше към баня, цялата в огледала, с порцеланова вана, розова като орхидея. От другата страна на банята беше гардеробната на Рекс Фортескю. Нийл се върна в спалнята на Адел и през вратата от другата страна мина в нейната дневна.
Дневната беше мебелирана в стил ампир и застлана с мъхест розов килим. Нийл само бегло погледна тази стая — беше я изследвал предишния ден, като обърна специално внимание на елегантното малко бюро.
Сега обаче той внезапно настръхна. В центъра на розовия килим видя парченце кал.
Нийл се приближи и го вдигна. Калта беше още влажна.
Той се огледа — не се виждаха отпечатъци от стъпки — само това самотно парченце влажна пръст.
IV
Инспектор Нийл огледа спалнята на Гладис Мартин. Минаваше единадесет часа — Кръмп си беше дошъл преди половин час — но все още нямаше и следа от Гладис. Инспектор Нийл разучи обстановката. Както и да е била обучавана Гладис, тя по природа си е била мърлява. Инспектор Нийл отсъди, че леглото рядко е било оправяно, а и прозорците не са били отваряни често. Навиците на Гладис обаче не бяха най-важното за него сега. Вместо това той внимателно прегледа личните й вещи.
В по-голямата си част те се състояха от евтини и доста трогателни труфила. Малко неща бяха трайни или с добро качество. Възрастната Елън, която повика на помощ, не му помогна много. Тя не знаеше какви дрехи е имала Гладис и не можеше да каже дали нещо липсва. Той остави дрехите и бельото и насочи вниманието си към съдържанието на скрина. Там Гладис държеше съкровищата си. Имаше пощенски картички и изрезки от вестници, модели за плетки, съвети за разхубавяване, шев и мода.