Инспектор Нийл внимателно ги разпредели на различни категории. Пощенските картички се състояха главно от изгледи от различни места, където предполагаше, че Гладис е била на почивка. Сред тях имаше три с подпис „Бърт“. Той реши, че Бърт е „момчето“, за което беше споменала мисис Кръмп. На първата картичка бе написано с не много грамотен почерк: „Всичко най-хубаво. Много ни липсваш. Вечно твой Бърт.“ А на втората пишеше: „Куп хубави момичета тук, ама ни една не може да се сравни с теб. Ще те видя скоро. Не забравяй за срещата ни. И помни — след това шапка на тояга и ще си живеем щастливо навеки.“ На третата пишеше само: „Не забравяй. Имам доверие в теб. С любов, Б.“
После Нийл прегледа изрезките от вестниците и ги разпредели на три купчини. В първата бяха съветите за шев и разхубавяване, във втората — статии за филмови звезди, на които Гладис изглежда беше голяма обожателка. А очевидно са я привличали и най-новите чудеса на науката. Имаше изрезки за летящи чинии, за тайни оръжия, за препарати, използвани от руснаците за изтръгване на истината и твърдения за фантастични лекарства, открити от американски лекари. Всички магии на двадесетия век, си мислеше Нийл. Но в стаята нямаше нищо, което да му даде ключ към изчезването на Гладис. Не беше водила дневник, пък и той не бе очаквал подобно нещо. Това беше отвлечена възможност. Нямаше недовършено писмо, никакво свидетелство за нещо, което да е видяла в къщата във връзка със смъртта на Рекс Фортескю. Каквото и да е видяла Гладис, каквото и да е знаела, нямаше писмен документ за това. Все още трябваше само да се предполага защо вторият поднос за чая е бил оставен в антрето, а самата Гладис е изчезнала така внезапно.
С въздишка Нийл излезе от стаята, като затвори вратата след себе си.
Когато се канеше да тръгне надолу по малката извита стълба, той чу шум от бягащи стъпки на долната площадка.
Отдолу го гледаше развълнуваното лице на сержант Хей. Той беше леко задъхан.
— Сър — почти извика сержантът. — Сър! Ние я намерихме…
— Намерили сте я?
— Прислужничката, сър, Елън, си спомнила, че не е прибрала дрехите, които били прострени на въжето — точно като се излезе от задния вход и се завие зад ъгъла. Тъй че тя излязла с едно фенерче да ги прибере и едва не се спънала в тялото на момичето — било удушено с чорап увит около врата. Трябва да е мъртва от няколко часа. И, сър, една много безбожна шега — носът й беше защипан с щипка за дрехи…
Глава 13
Една възрастна дама, която пътуваше с влака, си беше купила три сутрешни вестника и след като ги прочете, беше навила и трите и ги бе поставила настрани, така че се виждаше едно и също заглавие. Заглавието не беше от онези дребните, които се криеха някъде в ъгъла на страниците. То се набиваше в очи и гръмко оповестяваше за „Тройната трагедия в Ютрий Лодж“.
Старата дама беше седнала съвсем изправена и гледаше през прозореца на влака със стиснати устни. Нейното бяло-розово набръчкано лице изразяваше страдание и неодобрение. Мис Марпъл беше тръгнала от Сейнт Мери Мийд с ранния влак, като се прехвърли на друг за Лондон, откъдето взе околовръстния влак до друга лондонска гара и оттам за Бейдън Хийт.
На гарата тя повика такси и помоли да я закарат до Ютрий Лодж. Толкова чаровна, толкова невинна, такава пухкава бяло-розова възрастна дама беше мис Марпъл, че за нея не беше проблем да проникне и в най-строго охраняваната крепост. Макар че полицията държеше на разстояние цяла армия от репортери и фотографи, тя беше допусната да влезе с колата, без да й задават въпроси — беше невъзможно да я сметнат за нещо друго, освен за възрастна роднина на семейството.
Мис Марпъл плати на таксито с грижливо подредени дребни монети и позвъни на предния вход. Отвори й Кръмп и опитното око на мис Марпъл незабавно го прецени. „Шарят му очите — каза си тя. — И е изплашен до смърт.“
Кръмп видя висока възрастна жена със старомодно палто и пола от туид, два шала и филцова шапчица с птиче перо. Тя носеше обемиста чанта и до краката й имаше куфар — стар, но от добро качество. Кръмп видя в нейно лице една истинска дама, затова каза: „Да, мадам?“ — с възможно най-приятния си и почтителен тон.