— Всъщност сериозно ме разтревожи щипката за дрехи — с благия си глас каза мис Марпъл.
— Щипката за дрехи ли?
— Да. Четох за това във вестниците. Предполагам, че е вярно? Че когато са я намерили, носът й бил защипан с щипка за дрехи.
Пат кимна. Розовите бузи на мис Марпъл почервеняха.
— Именно то ме разгневи толкова много, ако можете да ме разберете, мила. Това е такава жестока, надменна постъпка. Тя ми даде известна представа за убиеца. Да извърши такава гавра! Знаете ли, грехота е да се обижда човешкото достойнство. Особено ако човекът вече е мъртъв.
Пат бавно произнесе:
— Мисля, че разбирам мисълта ви. — Тя стана. — Предполагам, че е по-добре да се запознаете с инспектор Нийл. Той е натоварен със случая и сега е тук. Сигурно ще ви се понрави. Много е човечен. — Тя изведнъж потръпна. — Всичко е такъв ужасен кошмар. Такава безсмислена история. Ненормална. Човек не може да я побере в ума си.
— Не бих казала това, знаете ли — произнесе мис Марпъл. — Не, не бих казала това.
Инспектор Нийл изглеждаше изморен и измъчен. Три убийства, за които пресата в цялата страна вдига ужасен шум. Един случай, който беше започнал да протича в добре познато русло, изведнъж се затлачи. Адел Фортескю, толкова подходяща за ролята на убиец, сега бе станала втората жертва на неразбираемо престъпление. В края на този фатален ден помощник-комисарят изпрати да повикат Нийл и двамата мъже разговаряха до късно през нощта.
Въпреки първоначалното си слисване Нийл беше почувствал известно вътрешно удовлетворение. Шаблонът със съпругата и любовникът беше прекалено прост, прекалено лесен. Той винаги бе гледал на него с недоверие и сега това негово недоверие се беше оправдало.
— Цялата работа приема съвсем друг обрат — бе произнесъл намръщено помощник-комисарят, като се разхождаше напред-назад из кабинета си. — Изглежда, Нийл, че си имаме работа с някакъв откачен. Първо съпруга, после съпругата. Но самите обстоятелства в случая сякаш показват, че това си е вътрешен проблем. Всичко е там, в семейството. Някой, който е закусвал с Фортескю, е сложил таксин в кафето или храната му, някой, който е пиел чай със семейството днес следобед, е поставил в чашата на Адел Фортескю калиев цианид. Някой доверен човек, незабелязан, член на семейството. Кой от тях, Нийл?
Нийл сухо каза:
— Пърсивал не е бил там, така че отново е извън играта. Отново е извън играта — повтори инспектор Нийл.
Помощник-комисарят рязко го погледна. Нещо в това повторение бе привлякло вниманието му.
— Каква е идеята ви, Нийл? Хайде, човече, кажете.
Инспектор Нийл имаше невъзмутим вид.
— Нищо. Не бих го нарекъл идея. Мога да кажа само, че е било удобно за него.
— Малко прекалено удобно, а? — Помощник-комисарят размисли и поклати глава. — Смятате, че някак си е успял да го стори? Не виждам как, Нийл. Не, не виждам как. — И добави: — А и той е предпазлив тип.
— Но много интелигентен.
— Като че ли пренебрегвате жените. Така ли е? Все пак има и жени. Илейн Фортескю и жената на Пърсивал. Те са били и на закуската, и на чая през въпросния ден. Всяка от тях би могла да го стори. Нещо ненормално? Е, това невинаги си личи. Може в медицинския картон да е имало нещо.
Инспектор Нийл не отвърна. Мислеше за Мери Дъв. Нямаше определена причина да я подозира, но мислите му течаха в тази посока. У нея имаше нещо необяснимо, нещо незадоволително. Някакъв лек, ироничен антагонизъм. Такова беше отношението й след смъртта на Рекс Фортескю. Какво ли е то сега? Поведението и маниерите й, както винаги, бяха безупречни. Вече не се забавлява, мислеше си той. Може би даже не проявява и антагонизъм. Но той се чудеше дали един-два пъти не беше забелязал следа от страх. Той беше виновен, престъпно виновен в случая с Гладис Мартин. Това нейно гузно смущение, което беше отдал просто на естествен страх от полицията. Толкова често се беше сблъсквал с това смущение. В този случай е било нещо повече. Гладис е видяла или чула нещо, което е възбудило подозренията й. Вероятно, мислеше си той, е било нещо съвсем дребно, нещо толкова неясно и неопределено, че едва ли й се е искало да го спомене. А сега бедното зайче вече няма да проговори.
Инспектор Нийл с известен интерес погледна благото, напрегнато лице на старата дама, която стоеше сега срещу него в Ютрий Лодж. Отначало се двоумеше как да се държи с нея, но бързо взе решение. Мис Марпъл би могла да му бъде полезна. Тя изглеждаше безупречно честна и като повечето възрастни дами имаше нюха на стара мома към клюките. Тя може би ще измъкне от слугите и от жените на семейство Фортескю разни неща, каквито никога няма да се удадат на него и неговите полицаи. Приказки, догадки, спомени, повторения на казани и извършени неща — от всичко това тя можеше да извлече значимите факти. Затова инспектор Нийл подходи благосклонно.