— Извънредно мило от ваша страна, че сте дошли тук, мис Марпъл — каза той.
— Това е мой дълг, инспектор Нийл. Момичето живя в дома ми. В известен смисъл се чувствам отговорна за него. Беше малко глупавичко, разбирате ли?
Инспектор Нийл я изгледа одобрително.
— Да — каза той, — точно така.
Чувстваше, че тя е стигнала до същността на въпроса.
— Гладис нямаше да знае — каза мис Марпъл — какво би трябвало да стори. Искам да кажа — ако нещо се случи. О, божичко, много зле се изразявам.
Инспектор Нийл възрази, че я разбира.
— Не е можела правилно да преценя важността на нещата, нали това имате предвид?
— О, да, точно така, инспекторе.
— Когато казвате, че е била глупавичка… — Инспектор Нийл прекъсна фразата си.
— Беше доверчива. От този вид момичета, които биха дали на някой мошеник спестяванията си, ако изобщо ги имат. Разбира се, тя никога не е имала спестявания, защото винаги харчеше парите си за най-неподходящи дрехи.
— А какво ще кажете за мъжете? — попита инспекторът.
— Отчаяно си търсеше приятел — каза мис Марпъл. — Всъщност мисля, че затова напусна Сейнт Мери Мийд. Конкуренцията там е много голяма — мъжете са малко. Тя възлагаше надежди на младежа, който доставяше рибата. Младият Фред казваше на всички момичета по някоя приятна дума, но разбира се, без никаква цел. Това доста обърка бедната Гладис. Все пак, доколкото разбирам, най-сетне си е била намерила приятел?
Инспектор Нийл кимна.
— Така изглежда. Както разбрах, казвал се Албърт Евънс. Изглежда се е запознала с него на някакъв къмпинг. Не й е дал пръстен или нещо подобно, така че може и да си е измислила всичко. Казала на готвачката, че бил минен инженер.
— Изглежда доста неправдоподобно — рече мис Марпъл, — но вероятно това са негови думи. Както ви обясних, тя беше много лековерна. Него изобщо ли не го свързвате с тази работа?
Инспектор Нийл поклати глава.
— Не, не мисля, че има усложнения от този род. Изглежда, че той никога не я е посещавал. От време на време й изпращал по някоя и друга картичка, обикновено от пристанище — вероятно е бил четвърти механик на кораб по балтийската линия.
— Е, добре — каза мис Марпъл, — радвам се, че е имала своята малка романтична история. След като животът й е бил прекъснат по такъв начин… — Тя сви устни. — Знаете ли, инспекторе, това ужасно ме разгневява. — И тя добави същото, което беше казала на Пат Фортескю: — Особено щипката за дрехи. Тази постъпка, инспекторе, е наистина отвратителна.
Инспектор Нийл я изгледа с интерес.
— Разбирам ви много добре, мис Марпъл.
Мис Марпъл извинително се покашля.
— Чудя се дали… Сигурно би било много самонадеяно от моя страна, ако предложа да ви помагам по моя много скромен и, боя се, много женски начин. Имаме си работа със злонамерен убиец, инспектор Нийл, а злото не трябва да остава ненаказано.
— В днешно време тази идея не е на мода, мис Марпъл — доста мрачно произнесе инспектор Нийл. — Което не значи, че не съм съгласен с вас.
— До гарата има хотел, а също и хотел „Голф“ — предпазливо започна мис Марпъл, — а и мисля, че в този дом има една мис Рамсботъм, която проявява интерес към чуждестранни мисионери.
Инспектор Нийл одобрително погледна мис Марпъл.
— Да — каза той. — Тук може би сте права. Не мота да кажа, че съм пожънал големи успехи с тази дама.
— Наистина е много мило от ваша страна, инспектор Нийл — каза мис Марпъл. — Толкова се радвам, че не ме смятате само за любителка на сензации.
Инспектор Нийл се усмихна доста неочаквано. Мислеше си, че мис Марпъл никак не отговаря на общоприетата представа за човек, жадуващ мъст. И все пак, каза си той, тя може би беше точно такава.
— Вестниците — рече мис Марпъл — често поднасят сензации. Но се опасявам, че много може да се желае по отношение на тяхната акуратност. — Тя въпросително погледна инспектор Нийл. — Би било чудесно, ако излагаха само недвусмислените факти.