— Не са особено недвусмислени — каза Нийл. — Ако махнем излишната сензационност, те са следните. Мистър Фортескю е починал в кантората си в резултат на отравяне с таксин. Таксинът се получава от плодовете и листата на тиса.
— Много удобно — каза мис Марпъл.
— Възможно е — отвърна инспектор Нийл, — но няма доказателства за това. Поне засега. — Той наблегна на въпроса, защото смяташе, че тук мис Марпъл би могла да бъде от полза. Ако в къщата е приготвяна някаква отвара или настойка от плодове на тис, мис Марпъл съвсем вероятно щеше да попадне на следи от нея. Тя беше от онези възрастни дами, които сами си приготвят домашни ликьори, ободряващи напитки и билкови чайове. Сигурно знаеше как да ги приготвя и как да отстранява следите от тях.
— А мисис Фортескю?
— Мисис Фортескю е пиела със семейството чай в библиотеката. Последната личност, която напуснала масата с чая и стаята, е била мис Илейн Фортескю, заварената й дъщеря. Тя твърди, че когато излизала от стаята, мисис Фортескю си наливала още една чаша чай. След около двайсет минути до половин час мис Дъв, която изпълнява ролята на икономка, влязла да вземе подноса от чая. Мисис Фортескю била на канапето, мъртва. До нея стояла чаша чай пълна до четвъртината и в утайката намерихме калиев цианид.
— Който, доколкото знам, действа почти незабавно — каза мис Марпъл.
— Точно така.
— Толкова опасно вещество — промълви мис Марпъл. — Използва се за унищожаване на гнездата на осите, но аз винаги съм била изключително внимателна с него.
— Съвсем сте права — каза инспектор Нийл. — Имаше пакет цианид в бараката на градинари.
— Пак много удобно — коментира мис Марпъл и добави: — Яла ли е нещо мисис Фортескю?
— О, да. Имали са доста богат чай.
— Торта, предполагам? Хляб и масло? Вероятно и кифла? Конфитюр? Мед?
— Да, имало е мед и кифли, шоколадова торта, швейцарско руло и най-различни други неща. — Той я погледна с любопитство. — Калиевият цианид беше в чая, мис Марпъл.
— О, да, да. Напълно разбирам. Само исках да придобия по-пълна представа. Доста показателно, не намирате ли?
Той я изгледа озадачено. Бузите й бяха розови, а очите й светеха.
— А третата смърт, инспектор Нийл?
— Ами фактите тук също изглеждат достатъчно ясни. Гладис внася подноса с чая, после донася следващия поднос до антрето, но го оставя там. През целия ден тя очевидно е била доста разсеяна. След това никой не я вижда повече. Готвачката, мисис Кръмп, стигна до заключението, че момичето е излязло вечерта, без да каже на никого. Мисис Кръмп се позоваваше на факта, че Гладис носела хубави найлонови чорапи и най-новите си обувки. Тук обаче се оказа, че тя изцяло е на погрешен път. Очевидно момичето внезапно си спомнило, че не е прибрало някои дрехи, които съхнели вън на въжета. То изтичало да ги прибере, явно било свалило половината, когато някой незабелязано обвил около врата му един чорап и… край.
— Някой външен човек ли? — попита мис Марпъл.
— Вероятно — отвърна инспектор Нийл. — Но може да е бил и човек от дома. Някой, който е изчаквал възможността да завари момичето само. Когато най-напред я разпитвахме, тя беше смутена, нервна, но се страхувам, че не дооценихме значението на това.
— О, но как бихте могли — възкликна мис Марпъл. — Та хората толкова често изглеждат гузни и объркани, когато ги разпитват полицаи.
— Точно така. Но този път, мис Марпъл, е било по-сериозно. Мисля, че Гладис е видяла някого да върши нещо подозрително. Смятам, че едва ли е било нещо конкретно — иначе тя непременно щеше да проговори. Но мисля, че е издала този факт пред въпросната личност. И тази личност е разбрала, че Гладис представлява опасност за нея.
— И така Гладис е била удушена и носът й бил защипан с щипка — промълви на себе си мис Марпъл.
— Да, отвратителен номер. Гнусна гавра. Просто едно ненужна отвратително перчене.
Мис Марпъл поклати глава.
— Едва ли е било ненужно. Всичко това оформя една схема, нали?
Инспектор Нийл я изгледа с любопитство.
— Не мога напълно да проследя разсъжденията ви, мис Марпъл. Какво разбирате под схема?
Мис Марпъл изведнъж се развълнува.
— Е, имам предвид, че наистина изглежда… Искам да кажа, разглеждано като последователност, ако ме разбирате — човек не може да избяга от фактите, нали?
— Струва ми се, че не ви разбирам съвсем.