— Ами вижте — да вземем най-напред мистър Фортескю. Рекс4 Фортескю. Убит в кантората си в града. След това мисис Фортескю, която седяла в библиотеката и пиела чай. Имало е кифли и мед. И после бедната Гладис с щипката за дрехи на носа, като че ли специално да насочи вниманието към цялата тази работа. Според очарователната мисис Ланс Фортескю това било ни в клин, ни в ръкав, но ако човек се замисли над стихчетата, тогава май нещата идват на мястото си, нали?
Инспектор Нийл бавно произнесе:
— Едва ли…
Мис Марпъл бързо продължи:
— Вие сигурно сте на трийсет и пет-шест години, нали, инспектор Нийл? Мисля, че точно когато сте били малък, имаше някаква реакция срещу детските стихчета. Но ако човек е бил възпитаван с „Мама Гъска“, тогава това има много голямо значение, нали? Питах се… — мис Марпъл се поколеба, после явно набра смелост и храбро продължи: — О, много добре знам, че от моя страна е просто нахалство да ви говоря подобни неща.
— Моля ви, говорете каквото желаете, мис Марпъл.
— Е, много мило от ваша страна. Тогава ще продължа. Макар че го върша крайно нерешително, защото знам, че съм много стара и главата ми е доста объркана, и смея да кажа, че моята идея няма изобщо никаква стойност. Но искам да ви попитам дали имате някакъв напредък по въпроса за косовете?
Глава 14
I
Десетина секунди инспектор Нийл гледаше мис Марпъл с огромно удивление. Първото, което му хрумна, беше, че старата дама се е побъркала.
— Косове ли? — повтори той.
Мис Марпъл енергично закима с глава.
— Да — каза тя и започна да рецитира:
— Господи боже — възкликна инспектор Нийл.
— Ето, наистина подхожда — каза мис Марпъл. — В джоба му е имало ръж, нали? Така пишеше в един вестник. Другите споменаваха само за зърно, което може да значи всичко, „Фармърс Глори“, или овесени ядки, или даже царевица, но всъщност е било ръж, нали?
Инспектор Нийл кимна.
— Виждате ли? — тържествуващо изрече мис Марпъл. — Рекс Фортескю. Рекс значи крал. В своите покои. А мисис Фортескю, кралицата, в гостната яде хляб и мед. И така, естествено, убиецът е трябвало да сложи онази щипка на носа на бедната Гладис.
— Искате да кажете, че целият план е бил налудничав?
— Е, не бива да бързаме със заключенията, но несъмнено е много странен. Ала вие наистина трябва да проведете разследване за косовете. Защото трябва да има и косове!
Тъкмо в този момент в стаята влезе сержант Хей и настойчиво произнесе:
— Сър.
Като видя мис Марпъл, той млъкна. Инспектор Нийл се окопити и каза:
— Благодаря ви, мис Марпъл. Ще проуча въпроса. Тъй като се интересувате от момичето, може би ще имате грижата да прегледате нещата от неговата стая. Сержант Хей сега ще ви покаже.
Подчинявайки се, мис Марпъл заситни към вратата.
— Косове! — рече на себе си инспектор Нийл.
Сержант Хей го зяпна.
— Да, Хей, какво има?
— Сър — настойчиво повтори сержант Хей. — Вижте това.
Той извади нещо, увито в зацапана носна кърпа.
— Намерих го в храсталака. Може да е бил изхвърлен там от някой заден прозорец.
Той изтърси предмета върху бюрото пред инспектора, който се наведе напред и го заразглежда с нарастващо вълнение. Вещественото доказателство беше един почти пълен буркан с портокалово сладко.
Инспекторът го гледаше втренчено, без да продума. Лицето му придоби особено вдървено и глуповато изражение. В действителност това означаваше, че умът на инспектор Нийл още веднъж пробягва по въображаема следа. Пред него мислено се въртеше филм. Той видя неотворен буркан с портокалово сладко, видя ръце, които внимателно отварят капачката му, взимат малко количество, смесват го с таксинов препарат и го връщат в буркана, изглаждат повърхността и грижливо слагат обратно капачката. Тук той прекъсна мисълта си и попита сержант Хей: