— Не са ли прехвърляли сладкото от буркана в по-луксозни съдове?
— Не, сър. Имали са навика да го сервират в собствения му буркан през войната, когато не достигаха разни работи й продължавали така и след нея.
Нийл промълви:
— Това е улеснило нещата, естествено.
— Още повече — каза сержант Хей, — че мистър Фортескю е бил единственият, който ядял портокалово сладко за закуска (също и мистър Пърсивал, когато си бил вкъщи). Другите предпочитали конфитюр или мед.
Нийл кимна.
— Да — каза той. — Това е опростило нещата, нали?
След кратка пауза мисленият филм продължи. Сега действието се развиваше на закуска. Рекс Фортескю се пресягаше за буркана, взимаше една лъжица сладко и го намазваше върху препечения си хляб с масло. По-лесно, много по-лесно така, отколкото по-рискования начин да се постави отровата в чашата му с кафе. Съвсем прост способ за слагане на отровата! А след това? Още една пауза и не толкова ясен кадър. Заместването на този буркан с мармалад с друг, от който е извадено същото количество. А след това отворен прозорец. Една ръка хвърля буркана в храсталака. Чия ръка?
Инспектор Нийл делово произнесе:
— Да, естествено ще трябва да го дадем за анализ. Да видят дали има следи от таксин. Не бива да бързаме със заключенията.
— Не, сър. А може да има и отпечатъци от пръсти.
— Може би не точно тези, които ни трябват — мрачно произнесе инспектор Нийл. — Ще има, разбира се — на Гладис, на Кръмп и на самия Фортескю. После вероятно на мисис Кръмп, на продавача и няколко други! Ако някой е поставил в него таксин, щеше да внимава да не оставя отпечатъци от собствените си пръсти по целия буркан. Във всеки случай ви казвам да не избързваме със заключенията. Как поръчват сладкото и къде го държат?
Усърдният сержант Хей имаше отговори на всички тези въпроси.
— Сладкото и конфитюрът се получават в партиди от по шест. Когато старият привършва, в килера слагат нов буркан.
— Това означава — каза Нийл, — че е можело да бъде подправен няколко дни, преди да бъде поднесен на закуска. И е можело да го подправи всеки, който е бил вътре или е имал достъп до къщата.
Изразът „достъп до къщата“ леко озадачи сержант Хей. Той не можеше да разбере в каква насока работи мисълта на неговия началник.
Но Нийл предполагаше това, което му изглеждаше логично.
Ако сладкото е било подправено предварително, тогава това изключва хората, които са били на закуска през фаталната сутрин.
Което откриваше няколко интересни нови възможности.
Той мислено подготвяше разговора си с различни хора — този път от доста по-различен ъгъл.
Още няма да взима определено становище…
Дори ще обмисли сериозно и идеята на тази стара мис Еди-коя си за детското стихотворение. Защото без съмнение то доста удивително съвпадаше с нещо, което го беше смущавало още от самото начало. Този джоб с ръж.
— Косове? — промълви на себе си инспектор Нийл.
Сержант Хей го зяпна.
— Не сосове, сър — каза той. — Портокалово сладко.
II
Инспектор Нийл потърси Мери Дъв.
Намери я в една от спалните на първия етаж да надзирава Елън, която сваляше от леглото видимо чисти чаршафи. На един стол лежаха купчинка нови хавлиени кърпи.
Инспектор Нийл изглеждаше озадачен.
— Да не идва някой на гости? — попита той.
Мери Дъв му се усмихна. За разлика от Елън, която изглеждаше мрачна и неприветлива, Мери си беше невъзмутима както винаги.
— Всъщност — каза тя, — точно обратното.
Нийл я изгледа въпросително.
— Това е гостната, която бяхме приготвили за мистър Джералд Райт.
— Джералд Райт ли? Кой е той?
— Приятел на мис Илейн Фортескю.
Мери изрече това с възможно най-равен тон.
— Той е трябвало да дойде тук кога?
— Мисля, че е пристигнал в хотел „Голф“ в деня след смъртта на мистър Фортескю.
— Денят след смъртта му ли?
— Така каза мис Фортескю. — Гласът на Мери не се промени ни най-малко: — Каза ми, че искала той да дойде на гости в дома, така че наредих да му приготвят стая. Но сега, след другите две… трагедии, изглежда по-подходящо той да остане на хотел.
— Хотел „Голф“ ли?
— Да.
— Добре — каза инспектор Нийл.