Елън събра чаршафите и кърпите и излезе от стаята.
Мери Дъв изгледа въпросително Нийл.
— Искали сте да ме питате нещо?
Нийл произнесе с приятен тон:
— Важно е да уточним времето, когато са се случили някои събития. Всички членове на семейството, изглежда, не са много наясно с времето — което може би е разбираемо. От друга страна установих, че вие, мис Дъв, сте изключително точна при определянето му.
— Също разбираемо!
— Да, навярно. Аз наистина трябва да ви поздравя за начина, по който ръководите този дом, въпреки… е, паниката, която трябва да са причинили тези последни убийства. — Той помълча и след това полюбопитства: — Как се справихте?
Вътрешното му чувство му бе подсказало, че единствената пукнатина в бронята на непроницаемата Мери Дъв е удоволствието, което тя изпитва от собствената си експедитивност. Отговорът й прозвуча малко по-меко:
— Разбира се, семейство Кръмп пожелаха веднага да напуснат.
— Не можехме да позволим това.
— Знам. Но им казах също, че има голяма вероятност мистър Пърсивал Фортескю да покаже щедрост към тези, които са му спестили неудобствата.
— А Елън?
— Елън няма желание да напуска.
— Елън няма желание да напуска — повтори Нийл. — Значи е много хладнокръвна.
— На нея й доставят удоволствие произшествията — обясни Мери Дъв. — Както мисис Пърсивал и тя намира в тях определено вълнение.
— Интересно. Смятате ли, че трагедиите са доставили удоволствие на мисис Пърсивал?
— Не, разбира се, че не. Би било прекалено. Просто бих казала, че това й е дало възможност да… е, да устои на тях.
— А на вас самата как повлияха, мис Дъв?
Мери Дъв сви рамене.
— Не беше приятно преживяване — сухо каза тя.
Инспектор Нийл отново изпита желание да преодолее защитните сили на тази млада жена — да разбере какво всъщност се крие зад цялата нейна експедитивност и грижовност.
Той само каза рязко:
— И така, да възстановим мястото и времето на произшествията. Последния път, когато сте видели Гладис Мартин, е било в антрето преди чая, в пет без двайсет?
— Да, казах й да внесе чая.
— А вие самата откъде идвахте?
— От горния етаж. Стори ми се, че няколко минути преди това чух телефона да звъни.
— И сигурно Гладис го е вдигнала?
— Да. Било е грешка. Някой търсел пералнята на Бейдън Хийт.
— И тогава ли сте я видели за последен път?
— Тя внесе подноса с чая в библиотеката десетина минути по-късно.
— И след това влезе мис Илейн Фортескю, така ли?
— Да, три-четири минути по-късно. После се качих горе да кажа на мисис Пърсивал, че чаят е готов.
— Така ли постъпвате обикновено?
— О, не, всеки идваше за чая, когато си поискаше, но мисис Фортескю попита къде са другите. Стори ми се, че чух мисис Пърсивал да идва, но бях сбъркала.
Нийл я прекъсна. Ето нещо ново.
— Искате да кажете, че сте чули някой да се движи горе?
— Да, стори ми се, че беше на най-горната площадка. Но никой не слезе, така че аз се качих. Мисис Пърсивал беше в спалнята си. Тъкмо бе влязла. Била ходила на разходка.
— На разходка значи. И тогава часът беше…
— О, някъде към пет, струва ми се.
— А мистър Ланселот Фортескю пристигна — кога?
— Няколко минути, след като пак слязох долу. Мислех, че е дошъл по-рано, но…
Инспектор Нийл я прекъсна:
— Защо мислехте, че е пристигнал по-рано?
— Защото ми се стори, че го зърнах през прозореца на площадката.
— Имате предвид в градината?
— Да. Някой ми се мярна зад плета с тисовете и си помислих, че може да е той.
— И това беше, когато сте слизали надолу, след като сте съобщили на мисис Пърсивал Фортескю, че чаят е готов?
Мери го поправи:
— Не, не тогава. По-рано беше — когато слизах първия път.
Инспектор Нийл се втренчи в нея.
— Сигурна ли сте в това, мис Дъв?
— Да, абсолютно сигурна съм. Ето защо се изненадах да го видя — когато той в действителност натисна звънеца.
Инспектор Нийл поклати глава. Стараеше се гласът му да не издава неговото вътрешно вълнение, когато каза:
— Не може човекът, когото сте видели в градината, да е бил Ланселот Фортескю. Неговият влак, който е трябвало да пристигне в 4 часа и 28 минути, закъснял с девет минути. Той пристигнал на гарата в Бейдън Хийт в 4 часа и 37 минути. Трябвало е да почака такси няколко минути — този влак винаги е много пълен. В действителност било почти пет без четвърт (пет минути, след като сте видели мъха в градината), когато тръгнал от гарата, а пътят с кола дотук е десет минути. Той е платил на шофьора при градинската врата най-рано около пет без пет. Не, не сте видели Ланселот Фортескю.