— Искате да кажете… мислите, че тя може да го е извършила сама?
Инспектор Нийл забеляза как лицето й се проясни. Това несъмнено би било много удобно решение, що се отнася до семейството. Инспектор Нийл нито за миг не допусна, че може да е така. Той не виждаше Адел Фортескю способна на самоубийство. Даже и да е отровила съпруга си и да е била убедена, че може да бъде разобличена, тя не би и помислила да се самоубие. Би вярвала с оптимизъм, че дори и да я съдят за убийство, ще бъде оправдана. Той обаче нямаше нищо против Илейн Фортескю да поддържа тази хипотеза, затова съвсем чистосърдечно каза:
— Поне съществува такава възможност, мис Фортескю. Сега може би ще ми кажете точно за какво разговаряхте?
— Всъщност за мои неща — запъна се Илейн.
— А именно? — той направи въпросителна пауза. Изразът на лицето му беше благосклонен.
— Аз… един мой приятел тъкмо беше пристигнал в околността и питах Адел дали би имала някакви възражения, ако… ако го поканя да спи тук, в къщата.
— Аха. И кой е този приятел?
— Казва се Джералд Райт. Учител е. Той… отседнал е в хотел „Голф“.
— Много близък приятел, вероятно?
Лицето на инспектор Нийл засия с такава бащинска доброжелателност, че това прибави към възрастта му още поне петнадесет години.
— Може би ще трябва скоро да очакваме интересна новина?
Когато видя неловкия жест, който девойката направи с ръка и изчервеното й лице, той се разкая. Тя явно беше влюбена в този човек.
— Ние… ние всъщност не сме сгодени и, разбира се, не бихме обявили годеж тъкмо сега, но… Е, добре, мисля, че ние… че ние ще се оженим.
— Моите поздравления — с приятен глас произнесе инспектор Нийл. — Мистър Райт е отседнал в хотел „Голф“, така ли казахте? От колко време е там?
— Телефонирах му, когато почина татко.
— И той е пристигнал веднага. Разбирам — рече инспектор Нийл. Той произнесе тази своя любима фраза с приятелски и насърчителен тон.
— Какво ви отвърна мисис Фортескю, когато я попитахте за него?
— О, тя каза, че нямала нищо против, можело да си поканя, когото поискам.
— Значи тя е била благосклонна по въпроса?
— Не точно благосклонна. Имам предвид, че тя каза…
— Да, какво каза?
Илейн пак се изчерви.
— О, някаква глупост — че сега съм можела да направя много по-добър избор. Подобно нещо можеше да се очаква от Адел.
— Е — успокоително изрече инспектор Нийл, — роднините обикновено казват такива неща.
— Да, да, наистина. Но на хората често им е трудно да… да оценят Джералд, както трябва. Той е интелектуалец, нали разбирате, и има нестандартни и прогресивни идеи, които хората не одобряват.
— Значи затова не са се погаждали с баща ви?
Илейн силно се изчерви.
— Татко беше много несправедлив и пълен с предразсъдъци. Той нарани чувствата на Джералд. В действителност, отношението на баща ми толкова разстрои Джералд, че той замина и не ми се обаждаше по цели седмици.
И вероятно нямаше и да се обади, ако баща ти не беше починал и не беше ти оставил цял куп пари, помисли си инспектор Нийл. А на глас изрече:
— А за нещо друго разговаряхте ли с мисис Фортескю?
— Не. Не, мисля, че не.
— И това е било някъде към пет и двадесет и пет, а мисис Фортескю е била намерена мъртва в шест и пет. Вие не сте ли се връщали в стаята през този половин час?
— Не.
— Какво правихте?
— Ами… аз излязох за малко на разходка.
— До хотел „Голф“ ли?
— Аз… Е, да, но Джералд го нямаше.
Инспектор Нийл пак каза: „Разбирам“, но този път тонът му означаваше, че разговорът е приключил. Илейн Фортескю стана и попита:
— Това всичко ли е?
— Да, благодаря, мис Фортескю.
Докато тя ставаше, Нийл небрежно произнесе:
— Можете ли да ми кажете нещо за косовете?
Тя се втренчи в него.
— Косове ли? Искате да кажете онези в пая? Наистина би трябвало да бъдат в пая, помисли си инспекторът. Но просто попита:
— Кога беше това?
— О! Преди три-четири месеца, а имаше и няколко на бюрото на татко. Той беше разярен.
— Разярен, така ли? Разпитваше ли много?
— Да, разбира се, но не можахме да открием кой ги е сложил там.