— Имате ли представа защо е бил толкова ядосан?
— Е, това си беше доста гадна постъпка, нали?
Нийл замислено я погледна, но по лицето й не личеше да увърта. Той каза:
— А, само още едно нещо, мис Фортескю. Знаете ли дали мащехата ви някога е правила завещание?
— Нямам представа. Предполагам, че да. Хората обикновено правят завещания, нали?
— Би трябвало, но от това невинаги следва, че имат. Вие самата правили ли сте завещание, мис Фортескю?
— Не… Не, не съм. Просто не съм имала какво да завещавам, но сега, разбира се…
По погледа й той разбра, че тя започва да осъзнава настъпилата промяна в положението си.
— Да — каза той. — Петдесет хиляди лири са голяма отговорност. Това променя много неща, мис Фортескю.
II
Няколко минути, след като Илейн Фортескю излезе от стаята, инспектор Нийл остана седнал, гледайки замислено пред себе си. Наистина имаше нов материал за размисъл. Изявлението на Мери Дъв, че около 4 часа и 35 минути е видяла в градината мъж, откриваше някои нови възможности. Стига Мери Дъв да бе казала истината. Не влизаше в навиците на инспектор Нийл да допуска, че някой, който е да е той, говори истината. Но като обмисляше изявлението й, той не намираше основателна причина тя да лъже. Бе склонен да мисли, че Мери Дъв говори истината, когато заявява, че е видяла в градината някакъв мъж. Съвсем ясно беше, че той не би могъл да бъде Ланселот Фортескю, а мъж с подобен на неговия ръст и телосложение и ако точно по това време в градината е имало човек и още повече се е движел крадешком, съдейки по начина, по който е пропълзял зад плета от тис, тогава този факт несъмнено откриваше нови насоки за размисъл.
В допълнение на това нейно изявление беше и другото й твърдение, че е чула някой да се движи по горния етаж. То на свой ред се връзваше с нещо друго. Парченцето кал, което беше намерил върху пода на будоара на Адел Фортескю. Мисълта на инспектор Нийл се спираше върху деликатното малко бюро там. Прилична имитация на антика с недотам добре скрито тайно чекмедже. В него имаше три писма, писма от Вивиан Дюбоа до Адел Фортескю. По време на кариерата на инспектор Нийл през ръцете му бяха минали голям брой любовни писма от един или друг вид. Познаваше и страстни, и глупави, и сантиментални, и заядливи писма. Имаше и предпазливи. Инспектор Нийл беше склонен да причисли тези трите към последния вид. Дори и да ги прочетяха в съда при бракоразводно дело, щяха да минат за плод на едно чисто платонично приятелство. Макар че в този случай: „Платонично приятелство на куково лято!“ — не съвсем изискано си помисли инспекторът. Когато намери писмата, Нийл незабавно ги изпрати в Скотланд Ярд, тъй като по онова време въпросът беше дали прокуратурата смята, че има достатъчно улики да заведе дело само срещу Адел Фортескю или срещу Адел Фортескю и Вивиан Дюбоа. Всичко сочеше, че Рекс Фортескю е бил отровен от съпругата си със или без съучастничеството на нейния любовник. Макар и предпазливи, те достатъчно ясно даваха да се разбере, че Вивиан Дюбоа й е бил любовник, но поне доколкото виждаше инспектор Нийл, в текста не се откриваха никакви признаци на подбуждане към престъпление. Може да е имало такива при разговор, но Вивиан Дюбоа е бил прекалено предпазлив да напише подобно нещо.
Инспектор Нийл с право подозираше, че Вивиан Дюбоа е поискал от Адел Фортескю да унищожи писмата му и че тя му е казала, че го е сторила.
Е, а сега пред тях стояха още две убийства. И това означаваше, или би трябвало да означава, че Адел Фортескю не е убила съпруга си.
Освен ако — инспектор Нийл обмисляше нова хипотеза — Адел Фортескю е искала да се омъжи за Вивиан Дюбоа, а Вивиан Дюбоа е искал не Адел Фортескю, а нейните сто хиляди лири, които е щяла да наследи след смъртта на съпруга си. Той може би се е надявал, че смъртта на Рекс Фортескю ще бъде приписана на естествени причини — някакъв вид инсулт или инфаркт. В края на краищата през последната година изглежда всички са се тревожели за здравето на Рекс Фортескю. (Между другото, инспектор Нийл си каза, че трябва да проучи този въпрос. Нещо му подсказваше, че това би могло да бъде важно.) После смъртта на Рекс Фортескю не се е осъществила според плана. Тя незабавно беше диагностицирана като отравяне, като бе назована и точната отрова.
Ако се предположи, че Адел Фортескю и Вивиан Дюбоа са били виновни, как биха се чувствали тогава? Вивиан Дюбоа щеше да бъде уплашен, а Адел Фортескю щеше да е изгубила и ума, и дума. Тя щеше да върши или да говори глупости. Щеше да телефонира на Дюбоа и да разговаря с него недискретно, така че той щеше да разбере, че може да са подочули нещо в Ютрий Лодж. Какво щеше да направи след това Вивиан Дюбоа?