Още беше рано да се опита да отговори на този въпрос, но инспектор Нийл реши в най-скоро време да провери в хотел „Голф“ дали Дюбоа е влизал или излизал от хотела между 4 часа и 15 минути и 6 часа. Вивиан Дюбоа беше висок и мургав като Ланс Фортескю. Той може да се е промъкнал от градината през страничната врата, да се е качил горе и после какво? Потърсил е писмата и е открил, че ги няма? Чакал е там, може би докато се освободи пътят, после е слязъл в библиотеката, след като чаят е бил привършил и Адел Фортескю е била сама?
Но всичко това щеше да…
Нийл беше разпитал Мери Дъв и Илейн Фортескю. Сега трябваше да чуе какво има да каже съпругата на Пърсивал Фортескю.
Глава 16
I
Инспектор Нийл завари мисис Пърсивал в собствената й всекидневна на горния етаж да пише писма. Когато той влезе, тя се изправи доста нервно.
— Има ли нещо… какво… дали…
— Моля, седнете, мисис Фортескю. Просто бих желал да ви задам още няколко въпроса.
— О, да. Разбира се, инспекторе. Всичко е толкова ужасно, нали? Толкова ужасно!
Тя доста неспокойно седна в един фотьойл. Инспектор Нийл се настани на малкия, обикновен стол до нея. Изучаваше я много по-грижливо, отколкото досега. „В известен смисъл посредствена жена — мислеше той, — а също и не много щастлива. Неспокойна, незадоволена, с ограничен мироглед и все пак трябва да е била сръчна и способна като медицинска сестра“. Макар че чрез брака си със заможен мъж си беше осигурила много свободно време, то не я задоволяваше. Купуваше дрехи, четеше романи и ядеше сладкиши, но той си спомни ненаситното й вълнение вечерта след смъртта на Рекс Фортескю и видя в това не толкова задоволяване на вкус към злокобното, колкото разкриване на безплодната пустош от скука, сред която протичаше животът й. Под изучаващия му поглед клепачите й трепкаха нагоре-надолу. Те й придаваха едновременно нервно и виновно изражение, но той не можеше да бъде сигурен, че случаят е точно такъв.
— Опасявам се — успокояващо произнесе инспекторът, — че ни се налага отново да задаваме въпроси на хората. Трябва да е много досадно за всички вас. Оценявам това, уверявам ви, но разбирате ли, толкова много зависи от точното определяне на времето на събитията. Доколкото разбирам, вие сте слезли за чая доста късно? Всъщност мис Дъв се е качила и ви е завела.
— Да. Да, така беше. Тя дойде и каза, че чаят е сервиран. Нямах представа, че е толкова късно. Бях заета с писма.
Инспектор Нийл хвърли един поглед към бюрото.
— Разбирам — каза той. — Но кой знае защо си мислех, че сте били на разходка.
— Тя така ли каза? Да, сега се сещам. Пишех писма, но по едно време ме заболя главата и стана толкова задушно, че излязох и… ъ-ъ-ъ… да се поразтъпча. Само из градината.
— Разбирам. И никого ли не срещнахте?
— Да съм срещнала някого? — Тя се втренчи в него.
— Какво имате предвид?
— Питах се дали не сте видели някого или пък някой да ви е видял по време на тази ваша разходка.
— Забелязах в далечината градинаря и това е всичко.
— Тя го гледаше с подозрение.
— И след това сте влезли вкъщи, качили сте се тук в стаята си и тъкмо сте се събличали, когато мис Дъв дошла да ви каже, че чаят е готов.
— Да. Да, и аз слязох долу.
— И кой беше там?
— Адел и Илейн, а след една-две минути пристигна и Ланс. Моят девер, нали знаете? Този, който се върна от Кения.
— И след това всички сте пили чай, така ли?
— Да, пихме чай. После Ланс се качи да види леля Ефи, а аз дойдох тук, за да си довърша писмата. Илейн и Адел останаха долу.
Той кимна насърчително.
— Да. Изглежда, че мис Фортескю е останала с мисис Фортескю цели пет или десет минути, след като сте си тръгнали. Вашият съпруг не беше ли се върнал още?
— О, не. Пърси… Вал се върна вкъщи едва към шест и половина — седем часа. Задържали го в града.
— С влак ли се е върнал?
— Да. А от гарата взел такси.
— Беше ли необичайно за него да се връща с влака?
— Понякога пътува с него, но не много често. Сигурно е ходил на различни места из града, където е доста трудно да се паркира колата. По-лесно му е било да вземе влака за вкъщи от Канън Стрийт.