— Разбирам — каза инспектор Нийл. Той продължи: — Попитах съпруга ви дали мисис Фортескю е направила завещание преди смъртта си. Той каза, че според него не е. Случайно вие да знаете нещо по въпроса?
За негова изненада Дженифър Фортескю енергично закима.
— О, да — рече тя. — Адел беше направила завещание. Тя ми каза.
— Наистина ли? Кога е било това?
— Не много отдавна. Мисля, че преди около месец.
— Много интересно — произнесе инспектор Нийл.
Мисис Пърсивал нетърпеливо се наведе напред. Сега лицето й излъчваше оживление. Ясно беше, че й доставя удоволствие да демонстрира по-голямата си осведоменост.
— Вал не знаеше за това. Никой не знаеше. Аз случайно го открих. Бях на улицата. Тъкмо бях излязла от книжарницата и видях Адел да излиза от адвокатската кантора. Нали знаете, „Ансъл & Уоръл“. На главната улица.
— Аха — рече Нийл, — местните адвокати ли?
— Да. И аз казах: „Какво си правила там?“ — така казах, а тя се засмя и рече: „Иска ти се да знаеш, нали?“ И след това, както си вървяхме заедно, тя рече: „Ще ти кажа, Дженифър. Направих завещание.“ „Ами — рекох аз, — че защо правиш това, Адел? Да не би да си болна или нещо подобно?“ А тя отвърна, че не, разбира се, не била болна. Никога не се била чувствала по-добре. Само че всеки трябвало да си направи завещанието. Каза, че нямала намерение да ходи при онзи надут семеен адвокат в Лондон, мистър Билингсли, защото старият доносник щял да намине към къщи и да каже на семейството. „Не — каза тя, — завещанието ми си е моя собствена работа, Дженифър, и ще си го направя, както аз намеря за добре и никой няма да знае за него.“ „Добре, Адел — рекох аз, — на никого няма да кажа. Дори и на Пърси.“ Моето мнение е, че ние жените трябва да се поддържаме, нали, инспектор Нийл?
— Без съмнение, това е много хубаво чувство от ваша страна, мисис Фортескю — дипломатично изрече инспектор Нийл.
— Сигурна съм, че никога не съм била злобна — каза Дженифър. — Не обичах особено много Адел, разбирате ли какво искам да кажа? Винаги съм я мислила за такъв тип жена, която пред нищо няма да се спре, за да постигне своето. Но сега тя е мъртва, горката, и може би съм имала погрешно мнение за нея.
— Е, много ви благодаря, мисис Фортескю, бяхте ми много полезна.
— Моля ви, моля ви. Ще бъда доволна, ако съм ви помогнала с нещо. Всичко е толкова ужасно, нали? Коя е възрастната дама, която пристигна тази сутрин?
— Някоя си мис Марпъл. Беше много любезна да дойде тук, за да ни даде допълнителни сведения за Гладис. Изглежда, че Гладис Мартин някога е работила при нея.
— Наистина ли? Колко интересно.
— Само още един въпрос, мисис Пърсивал. Да знаете нещо за косове?
Дженифър Фортескю подскочи. Тя изпусна на пода чантичката си и се наведе да я вземе.
— Косове ли, инспекторе? Косове? Какви косове?
Говореше доста задъхано. Леко усмихнат, инспектор Нийл каза:
— Просто косове. Живи или мъртви, или даже, така да се каже, символични?
Дженифър Фортескю рязко отсече:
— Не знам какво имате предвид. Нямам представа за какво говорите.
— Значи нищо не знаете за косовете, мисис Фортескю?
Тя бавно произнесе:
— Предполагам, че имате предвид онези в пая през лятото. Всичко това беше много глупаво.
— А няколко са били оставени на масата в библиотеката, нали?
— Всичко това беше страшно глупав номер. Не знам кой ви е казал за това. Мистър Фортескю, свекърът ми, много се ядоса.
— Само това ли? Нещо повече?
— А разбирам какво имате предвид. Да, предполагам… да, наистина. Той ни попита дали сме виждали някакви непознати хора наоколо.
— Непознати? — инспектор Нийл повдигна вежди.
— Е, да, така каза — с отбранителен тон отвърна мисис Пърсивал.
— Непознати значи — замислено повтори инспектор Нийл. После попита: — Смятате ли, че той се е страхувал от нещо?
— Да се страхува ли? Не ви разбирам.
— Да е бил неспокоен. Тоест, във връзка с непознати.
— Да. Да, доста. Разбира се, аз не мога да си спомня много добре. Виждате ли, беше преди няколко месеца. Мисля, че е бил само някакъв глупав номер. Може да е бил Кръмп. Наистина смятам Кръмп за доста неуравновесен човек и съм абсолютно сигурна, че пие. Той понякога се държи много нахално. Често се чудя дали не е имал зъб на мистър Фортескю. Смятате ли, че това е възможно, инспекторе?