— Всичко е възможно — отвърна инспектор Нийл и излезе от стаята.
II
Пърсивал Фортескю беше в Лондон, но инспектор Нийл намери Ланселот седнал в библиотеката заедно със съпругата си. Играеха шах.
— Не желая да ви прекъсвам — извинително произнесе Нийл.
— Ние само си убиваме времето, нали, Пат?
Пат кимна.
— Сигурно ще сметнете въпроса ми за доста глупав — рече Нийл. — Знаете ли нещо за косове, мистър Фортескю?
— Косове ли? — Ланс явно се забавляваше. — Какъв вид косове? Истинските птици ли имате предвид или търговията с роби5?
С внезапна обезоръжаваща усмивка инспектор Нийл произнесе:
— Не съм сигурен какви точно, мистър Фортескю. Просто бяха споменати косове.
— Боже мой. — Ланселот изведнъж застана нащрек. — Предполагам, че не се отнася за старата мина „Кос“?
Инспектор Нийл натъртено попита:
— Мина „Кос“ ли? Какво е това?
Ланс се намръщи озадачено.
— Лошото е, инспекторе, че и аз самият не мога добре да си спомня. Имам само смътна представа за някаква съмнителна сделка на баща ми в миналото. Нещо на западния бряг на Африка. Мисля, че леля Ефи веднъж му натякна, но не мога да си спомня нищо определено.
— Леля Ефи ли? Това трябва да е мис Рамсботъм, нали?
— Да.
— Ще отида да я попитам — рече инспектор Нийл и унило добави: — Тя е доста трудна старица, мистър Фортескю. Винаги ме кара да се притеснявам.
Ланс се засмя.
— Да. Леля Ефи наистина е голям образ, но може да ви бъде от помощ, инспекторе, ако я подхванете както трябва. Особено ако задълбаете в миналото. Тя има превъзходна памет и положително изпитва удоволствие да си спомня всичко, което би напакостило по някакъв начин. — И замислено добави: — Има и още нещо. Нали знаете, че се качвах да я видя скоро, след като се върнах тук. Всъщност веднага след чая. И тя говореше за Гладис, убитата прислужница. Тогава не е знаела, че е убита, разбира се. Но леля Ефи беше абсолютно убедена, че Гладис знаела нещо, което не била казала на полицията.
— В това съм почти сигурен — рече инспектор Нийл. — Бедното момиче вече никога няма да го каже.
— Не. Изглежда, че леля Ефи й е дала добър съвет да изпее всичко, което знае. За съжаление, момичето не я е послушало.
Инспектор Нийл кимна. Готов за схватка, той атакува крепостта на мис Рамсботъм. Доста се изненада, когато намери там мис Марпъл. Изглеждаше, че двете дами обсъждаха мисионерската дейност в чужбина.
— Аз си тръгвам, инспекторе. — Мис Марпъл бързо се изправи на крака.
— Няма нужда, мадам — каза инспектор Нийл.
— Поканих мис Марпъл да се премести да спи в къщата — поясни мис Рамсботъм. — Няма смисъл да харчи пари за онзи глупав хотел „Голф“. Там е безбожно свърталище на спекуланти. По цяла вечер пиянстват и играят карти. По-добре да бъде у едно почтено християнско семейство. Има стая до моята. Последния път в нея спеше д-р Мери Питърс, мисионерката.
— Това е страшно мило от ваша страна — рече мис Марпъл, — но аз наистина мисля, че не бива да се натрапвам на един дом в траур.
— Траур ли? Дрън-дрън — възрази мис Рамсботъм. — Кой в тази къща ще заплаче за Рекс? Или пък за Адел? Да не би да се тревожите за полицията? Имате ли някакви възражения, инспекторе?
— Аз не, мадам.
— Ето на — рече мис Рамсботъм.
— Много мило от ваша страна — с благодарност каза мис Марпъл. — Ще отида да телефонирам на хотела, че се отказвам от запазената стая.
Тя излезе и мис Рамсботъм рязко се обърна към инспектора.
— Е, а вие какво искате?
— Чудех се дали бихте могли да ми кажете нещо за мина „Кос“, мадам.
Мис Рамсботъм внезапно закудкудяка от смях.
— Ха-ха-ха. Добрахте се и до това, нали? Схванали сте намека, който ви направих онзи ден. И така, какво искате да знаете за нея?
— Всичко, което можете да ми кажете, мадам.
— Няма много за казване. Доста време мина — може би двайсет, двайсет и пет години. Става дума за някаква концесия или нещо подобно в Източна Африка. Зет ми се залови за нея заедно с един човек на име МакКензи. Отидоха заедно да проучат мината и МакКензи умрял там от треска. Рекс се върна и каза, че цялата работа не си струвала. Това знам аз.