— Мислех, че знаете още нещичко, мадам — настоя Нийл.
— Всичко друго са слухове. Казвали са ми, че в съда не обичат слуховете.
— Още не сме стигнали до съд, мадам.
— Е, аз не мога да ви кажа нищо. Семейството на МакКензи вдигна голям шум. Само това знам. Твърдяха, че Рекс бил изиграл МакКензи. Сигурно е било така. Той беше умен и безскрупулен тип, но не се и съмнявам, че каквото и да е сторил, е било законно. Те не можеха нищо да докажат. Мисис МакКензи си беше неуравновесена жена. Дойде тук и надрънка куп закани, че щяла да си отмъсти. Каза, че Рекс бил убил мъжа й. Мелодраматични глупости! Мисля, че малко нещо й липсваше — всъщност почти съм сигурна, че скоро след това е влязла в лудница. Като дойде тук, влачеше две дечица, които изглеждаха уплашени до смърт. Казваше, че щяла да ги възпита да си отмъстят. Нещо такова. Щуротии разни. Е, това е всичко, което мога да ви кажа. И имайте предвид, че онова с мината „Кос“ не беше единственото мошеничество на Рекс през живота му. Ще намерите още доста много, стига да се поразровите. Какво ви е насочило към тази мина? Да не сте попаднали на някаква следа към семейство МакКензи?
— Не знаете ли какво е станало със семейството, мадам?
— Нямам представа — отвърна мис Рамсботъм. — Имайте предвид, че не допускам Рекс наистина да е убил МакКензи, но може да го е оставил да умре. Пред бога това си е едно и също, но не и пред закона. Ако го е сторил, получил си е заслуженото. Бог забавя, но не забравя. А сега по-добре си вървете, нищо повече не мога да ви кажа и няма смисъл да ме питате.
— Много ви благодаря за това, което ми разказахте — рече инспектор Нийл.
— И кажете на онази жена Марпъл да дойде при мен — извика след него мис Рамсботъм. — Повърхностна е като всички от англиканската църква, но знае как се ръководи благотворително заведение.
Инспектор Нийл проведе два телефонни разговора — първия с „Ансъл & Уоръл“, а втория — с хотел „Голф“, след което повика сержант Хей и му каза, че излиза за малко.
— Трябва да посетя една адвокатска кантора, а после, ако има нещо спешно, можете да ме намерите в хотел „Голф“.
— Да, сър.
— И разучете за косовете всичко, което можете — през рамо добави Нийл.
— Косове ли, сър? — озадачено попита сержант Хей.
— Точно това казах — не сосове, а косове.
— Разбрано, сър — оживено избърбори сержант Хей.
Глава 17
I
Инспектор Нийл установи, че мистър Ансъл е от онзи тип адвокати, които по-лесно се сплашват, отколкото те самите да уплашат някого. Като член на малка и не много преуспяваща фирма той проявяваше готовност по всички възможни начини да сътрудничи на полицията, вместо да отстоява правата си.
Да, каза той, бил изготвил завещанието на покойната мисис Адел Фортескю. Тя го посетила в кантората преди около пет седмици. Сторило му се доста странно, но, естествено, не казал нищо. Всъщност в адвокатската практика се случвали странни неща и, несъмнено, инспекторът щял да разбере, че дискретността и прочие, и прочие… Инспекторът кимна в знак, че разбира. Вече беше установил, че мистър Ансъл по-рано не е бил посредничил на мистър Фортескю или на някого от семейството.
— Естествено — каза мистър Ансъл, — тя не искаше да се обърне за целта към адвокатите на съпруга си.
Накратко казано, фактите бяха прости. Адел Фортескю беше направила завещание, като оставяше цялото си имущество на Вивиан Дюбоа.
— Но аз разбрах — каза мистър Ансъл, гледайки въпросително Нийл, — че тя всъщност не е имала много за завещаване.
Инспектор Нийл кимна. Това беше вярно за времето, когато бе направила завещанието си, но след смъртта на Рекс Фортескю тя беше наследила 100 000 лири и можеше да се предполага, че тези 100 000 лири (без наследствения данък) сега принадлежат на Вивиан Едуард Дюбоа.
II
В хотел „Голф“ инспектор Нийл намери Вивиан Дюбоа, който неспокойно очакваше пристигането му. Дюбоа се канеше да замине. Всъщност багажът му беше приготвен, когато инспектор Нийл учтиво го покани по телефона да остане. С много приятен тон инспекторът се бе извинил за безпокойството, но зад общоприетите фрази молбата звучеше като заповед. Вивиан Дюбоа бе възразил, но не прекалено енергично.
Сега той каза:
— Истински се надявам да ме разберете, инспектор Нийл, че за мен е неудобно да оставам повече. В действителност имам неотложна работа, за която трябва да се погрижа.