— Не знаех, че работите, мистър Дюбоа — сърдечно изрече инспектор Нийл.
— Опасявам се, че в днешно време човек не може да бъде толкова свободен, колкото би му се искало.
— Смъртта на мисис Фортескю трябва да е била голям удар за вас, мистър Дюбоа. Двамата сте били близки приятели, нали?
— Да — каза Дюбоа, — тя беше очарователна жена. Много често играехме заедно голф.
— Сигурно много ще ви липсва.
— Да, така е — въздъхна Дюбоа. — Наистина всичко това е съвсем, съвсем ужасно.
— Доколкото знам, телефонирали сте й следобеда, когато е починала.
— Така ли? Уверявам ви, че сега не мога да си спомня.
— Някъде към четири часа.
— Да, струва ми се, че да.
— Не си ли спомняте за какво си говорихте, мистър Дюбоа?
— За нищо важно. Мисля, че я попитах как се чувства и дали има нещо ново във връзка със смъртта на съпруга й — горе-долу обичайните въпроси.
— Аха — каза инспектор Нийл и добави: — А след това сте излезли на разходка?
— М-м да… Аз… като че ли да. Е, не точно на разходка. Поиграх малко голф.
Инспектор Нийл любезно каза:
— Мисля, че не, мистър Дюбоа. Не точно тогава. Тукашният портиер ви е забелязал да слизате към Ютрий Лодж.
Погледът на Дюбоа срещна неговия, после неспокойно се отклони.
— Боя се, че не мога да си спомня, инспекторе.
— Може би вие всъщност сте отишли да посетите мисис Фортескю?
Дюбоа рязко възрази:
— Не. Не, не съм. Изобщо не съм се приближавал до къщата.
— Тогава къде сте ходили?
— Ами аз… продължих надолу по пътя, до „Трите гълъба“, после се върнах на игрището за голф.
— Съвсем сигурен ли сте, че не сте ходили в Ютрий Лодж?
— Съвсем сигурен, инспекторе.
Инспекторът поклати глава.
— Хайде, хайде, мистър Дюбоа — каза той. — Знаете, че е много по-добре да сте искрен с нас. Може да сте имали някоя съвсем невинна причина да отидете там.
— Казвам ви, че изобщо не съм ходил да видя мисис Фортескю през онзи ден.
Инспекторът стана.
— Знаете ли, мистър Дюбоа — с приятен тон произнесе той, — мисля, че ще се наложи да ви помолим да дадете официални показания и ще ви посъветвам, което е ваше право, това да стане в присъствието на адвокат.
Цветът се отдръпна от лицето на мистър Дюбоа, като остана само болезнено зеленикав тен.
— Вие ме заплашвате — каза той. — Заплашвате ме.
— Не, не, нищо подобно. — Тонът на инспектор Нийл изразяваше изненада. — Нищо подобно не ни е позволено да правим. Точно обратното. В действителност ви напомням, че имате известни права.
— Казвам ви — нямам нищо общо с всичко това! Нищо общо!
— Хайде, мистър Дюбоа, през онзи ден, около четири и половина, сте били в Ютрий Лодж. Някой погледнал през прозореца и ви видял.
— Само в градината бях. Не съм влизал в къщата.
— Не сте ли? — каза инспектор Нийл. — Сигурен ли сте? А да сте влизали през страничния вход, после да сте се качили нагоре по стълбите до всекидневната на мисис Фортескю? Да сте търсили нещо там в бюрото?
— Значи вие сте ги взели — навъсено каза Дюбоа. — Онази глупачка Адел ги пазеше, после… закле ми се, че ги е изгорила… Но в тях не пише това, което си мислите.
— Вие не отричате, нали мистър Дюбоа, че сте били много близък приятел с мисис Фортескю?
— Не, разбира се, че не. Как ще отричам, когато писмата са у вас? Само казвам, че не е необходимо да търсите в тях нещо престъпно. И през ум да не ви минава, че ние… че тя… някога сме мислили да се отървем от Рекс Фортескю. Боже мой, аз не съм такъв човек.
— Но може би тя е била такава жена?
— Глупости — извика Вивиан Дюбоа, — нали и нея са я убили?
— Е, да, да.
— Добре, тогава не е ли естествено да се повярва, че който е убил мъжа й, е убил и нея?
— Вероятно. Наистина е вероятно. Но има и други решения. Например (това е съвсем хипотетично, мистър Дюбоа) — възможно е мисис Фортескю да се е отървала от съпруга си и след неговата смърт да е станала малко опасна за някого. Някой, който може би не й е помагал в това, което е извършила, но който поне я е насърчавал и е осигурил, така да се каже, мотива за деянието. Разбирате, нали, тя би могла да бъде опасна за този някого.