Дюбоа заекна:
— Н-н-не можете да изградите обвинение срещу мен. Не можете.
— Знаете ли, тя е направила завещание. Оставила е всичките си пари на вас. Цялото си имущество.
— Не ги искам тези пари. И стотинка не искам от тях.
— Разбира се, те не са много — забеляза инспектор Нийл. — Бижута и някакви кожи, но смятам, че в брой сумата никак не е голяма.
Дюбоа го зяпна с отворена уста.
— Но аз мислех, че мъжът й…
Той си прехапа езика.
— Така ли, мистър Дюбоа? — произнесе инспектор Нийл, този път със стоманен глас. — Това е много интересно. Питам се дали знаете какво пише в завещанието на Рекс Фортескю…
III
Вторият разговор на инспектор Нийл в хотел „Голф“ беше с мистър Джералд Райт. Мистър Райт беше слаб, интелектуален и много надменен млад човек. Както забеляза инспектор Нийл, по фигура много не се различаваше от Вивиан Дюбоа.
— Какво мога да сторя за вас, инспектор Нийл? — попита той.
— Смятах, че бихте могли да ми помогнете с известна информация, мистър Райт.
— Информация? Наистина ли? Изглежда твърде невероятно.
— Във връзка със скорошните събития в Ютрий Лодж. Естествено, вие сте чували за тях, нали?
Инспектор Нийл вложи във въпроса си лека ирония. Мистър Райт покровителствено се усмихна.
Да съм чувал за тях е меко казано. Вестниците пишат само за това. Колко невероятно кръвожадна е нашата преса! В какви времена живеем! От една страна произвеждат атомни бомби, от друга нашите вестници изпитват удоволствие да пишат за брутални убийства! Но вие казахте, че трябвало да ми зададете някакви въпроси. Наистина не виждам какви могат да бъдат. Нищо не знам за тази работа в Ютрий Лодж. Всъщност, когато мистър Фортескю е бил убит, аз бях на остров Ман.
— Пристигнали сте тук много скоро след това, нали, мистър Райт? Струва ми се, че сте получили телеграма от мис Илейн Фортескю.
— О, нашата полиция знае всичко, нали така? Да, Илейн ми телеграфира. И аз, естествено, дойдох веднага.
— И, доколкото разбирам, скоро ще се ожените?
— Съвсем правилно, инспектор Нийл. Надявам се, че нямате възражения.
— Това си е изцяло работа на мис Фортескю. Разбирам, че привързаността между вас двамата е от доста време? Всъщност може би вече от шест-седем месеца?
— Съвсем точно.
— Вие с мис Фортескю сте били сгодени. Мистър Фортескю отказал да даде съгласието си и ви е уведомил, че ако дъщеря му се омъжи против волята му, той не възнамерява да й осигури какъвто и да е доход. При което, доколкото разбирам, вие сте развалили годежа и сте заминали.
Джералд Райт се усмихна по-скоро състрадателно.
— По много груб начин представяте нещата, инспектор Нийл. В действителност аз станах жертва на политическите си убеждения. Рекс Фортескю беше от най-лошия тип капиталисти. Естествено, аз не можех да продам политическото си верую за пари.
— Но не възразявате да се ожените за жена, която току-що е наследила 50 000 лири, нали?
По лицето на Джералд се появи лека усмивчица на удовлетворение.
— Съвсем не, инспектор Нийл. Парите ще бъдат използвани в интерес на моите съмишленици. Но вие, несъмнено, не сте дошли, за да обсъждате с мен моето финансово положение или политическите ми убеждения?
— Не, мистър Райт фактически исках да разговарям с вас по един обикновен въпрос. Както знаете, мисис Адел Фортескю е починала в резултат на отравяне с цианид следобеда на пети ноември. Тъй като вие сте били край Ютрий Лодж през онзи следобед, си мислех, че е възможно да сте видели или чули нещо, което да има отношение към случая.
— А какво ви кара да смятате, че съм бил, както се изразявате, около Ютрий Лодж по онова време?
— През въпросния следобед сте излезли от хотела в четири и петнадесет, мистър Райт. След това сте тръгнали надолу по пътя към Ютрий Лодж. Естествено е да се предположи, че сте отивали там.
— Помислих си това — отвърна Джералд Райт, — но смятах, че ще бъде доста безсмислено. Вече имах уговорка да се срещна с мис Фортескю — Илейн — в хотела в шест часа. Разходих се по една уличка, която се отклонява от главния път и се върнах в хотел „Голф“ малко преди шест часа. Илейн не дойде на срещата. Съвсем естествено, при тези обстоятелства.
— Някой да ви е видял по време на тази разходка, мистър Райт?
— Мисля, че по пътя ме подминаха няколко коли. Не видях никой познат, ако се интересувате от това. Уличката беше доста тясна и прекалено кална за коли.