— Смятам, че всичко това са глупости — храбро рече Пат.
— Може и да си права — неочаквано каза мис Рамсботъм. — Не бива просто така да се прикачват етикети на хората. Но не подценявай Пърсивал. Обикновено хората са склонни да мислят, че тези, които ги смятат за добри, са и глупави. Пърсивал никак не е глупав. Доста е умен, но се прави на светец. Никога не съм го обичала. Имай предвид, че нямам доверие на Ланс и не одобрявам много постъпките му, но си имам слабост към него… Той е дръзко момче — винаги си е бил такъв. Трябва да се грижиш за него и да внимаваш да не прекалява. Кажи му да не подценява Пърсивал, милинка. Кажи му да не вярва на всичко, което казва Пърсивал. Всички в тази къща са лъжци. — И старата дама добави със задоволство: — Огън и жупел ще ги посипят всичките.
II
Инспектор Нийл привършваше телефонен разговор със Скотланд Ярд.
Помощник-комисарят отсреща рече:
— Ние бихме могли да ви осигурим тези сведения, след като обиколим различните частни санаториуми. Естествено, тя може и да е починала.
— Вероятно. Много време е минало оттогава.
Старите грехове хвърлят дълги сенки. Казала го беше мис Рамсботъм — при това многозначително — сякаш му намекваше нещо.
— Тази идея е фантасмагория — каза помощник-комисарят.
— Много е вероятно, сър. Но чувствам, че не можем да я пренебрегнем напълно. Прекалено много съвпадения…
— Да, да. Ръж, косове, малкото име на човека…
Нийл продължи:
— Аз се насочвам и по други следи — Дюбоа е известна възможност. Също и Райт. Гладис може да е забелязала един от двамата през страничната врата. Може да е оставила подноса за чай в антрето и да е излязла да види кой е и какво търси и тогава той да я е удушил на място, а след това да е завлякъл тялото й до въжето за простиране и да е сложил на носа й щипка…
— Налудничаво е да извърши такова нещо в пълно съзнание! И при това е толкова гадно.
— Да, сър. То е разстроило онази старица — имам предвид мис Марпъл. Симпатична стара дама — а и много проницателна. Преместила се е в къщата, за да бъде близо до старата мис Рамсботъм. Не се съмнявам, че е наострила уши и че няма да пропусне нищо от това, което става.
— Какъв е следващият ви ход, Нийл?
— Имам среща с лондонските адвокати. Искам да науча още нещичко за работите на Рекс Фортескю. Макар и да е стара история, иска ми се да разбера и още нещо за мина „Кос“.
III
Мистър Билингсли от „Билингсли, Хорсторп & Уолтърс“ беше изискан човек, чиято предпазливост обикновено се прикриваше зад подвеждащо общителен маниер. Това беше вторият му разговор с инспектор Нийл и сега дискретността му се забелязваше по-малко от предишния път. Тройната трагедия в Ютрий Лодж бе разтърсила мистър Билингсли и го бе освободила от професионалните му задръжки. Сега той беше загрижен да изложи пред полицията всички възможни факти.
— Толкова необичайна е цялата тази работа — каза той. — Толкова необичайна. През цялата си професионална кариера не помня да съм имал подобен случай.
— Откровено казано, мистър Билингсли — отбеляза инспектор Нийл, — необходима ни е всичката помощ, която можете да ни окажете.
— Разчитайте на мен, любезни господине. Ще бъда щастлив да ви помогна във всяко едно отношение.
— Най-напред да ви попитам колко добре познавахте покойния мистър Фортескю и делата на фирмата му.
— Познавах Рекс Фортескю доста добре. Тоест, познавам го от, е, бих казал шестнадесет години. Имайте предвид, че ние не сме единствените, които обслужват фирмата му, съвсем не.
Инспектор Нийл кимна. Знаеше това. „Билингсли, Хорсторп & Уолтърс“ бяха, така да се каже, почтените адвокати на Рекс Фортескю. За по-малко почтените си сделки той беше ползвал други фирми, където добросъвестността не беше толкова на почит.
— А сега какво искате да знаете? — продължи мистър Билингсли. — Казах ви за завещанието му. Наследник след изплащане на всички задължения е Пърсивал Фортескю.
— Сега ме интересува завещанието на вдовицата. След смъртта на мистър Фортескю, доколкото разбирам, тя е наследила сто хиляди лири.
Билингсли кимна.
— Значителна сума — каза той — и, между нас казано, инспекторе, фирмата едва ли е в състояние да я изплати.
— Значи фирмата не е преуспяваща?
— Откровено казано и само между нас да си остане, от година и половина тя върви към фалит.