Нийл стана и отиде в машинописното бюро. Чиновничките тракаха безцелно на машините.
— Мис Грифит? Може ли да поговорим за малко?
— Разбира се, мистър Нийл. Позволявате ли някои от момичетата да излязат за обед? Много им закъсня почивката. Или може би предпочитате да поръчаме да ни донесат нещо?
— Не. Могат да излязат за обед. Но след това трябва да се върнат.
— Естествено.
Мис Грифит последва Нийл до кабинета. Седна, както обикновена със спокойно и компетентно изражение.
Без предисловие инспектор Нийл започна:
— Обадиха ми се от болницата „Сейнт Джуд“. Мистър Фортескю е починал в 12 часа и 43 минути.
Мис Грифит прие новината без изненада, само поклати глава.
— Опасявах се, че е много зле — каза тя.
Нийл отбеляза, че изобщо не е опечалена.
— Бихте ли ми съобщили подробности за дома и семейството му?
— Естествено. Аз вече опитах да се свържа с мисис Фортескю, но изглежда, че е отишла на голф. Вкъщи нея очаквали за обед. Не знаели с точност на кое игрище е. — И добави като обяснение: — Те живеят в Бейдън Хийт, нали разбирате, а там наблизо има три известни игрища за голф.
Инспектор Нийл кимна. Бейдън Хийт почти изцяло беше населен с богаташи от Сити. Имаше отлична железопътна връзка, намираше се само на двадесет мили от Лондон и дотам се стигаше сравнително лесно с кола дори и през върховите часове.
— Точният адрес, ако обичате и телефонния номер?
— Бейдън Хийт 34090. Къщата се казва Ютрий Лодж.
— „Тисова Хижа“.
— Какво? — Резкият въпрос неволно се изплъзна от инспектор Нийл. — „Тисова Хижа“ ли казахте?
— Да.
Мис Грифит изглеждаше леко заинтригувана, но инспектор Нийл вече се беше овладял.
— Можете ли да ми съобщите подробности за семейството му?
— Мисис Фортескю му е втора жена. Много по-млада е от него. Ожениха се преди две години. Първата мисис Фортескю е починала отдавна. От първия си брак има двама сина и една дъщеря. Дъщерята живее в дома, също и по-големият син, който е партньор във фирмата. За съжаление днес е в Северна Англия по служба. Очакваме го да се върне утре.
— А кога замина?
— Онзи ден.
— Опитахте ли да се свържете с него?
— Да. След като откараха мистър Фортескю в болницата, позвъних на хотел „Мидлънд“ в Манчестър, където смятах, че е отседнал, но ми казаха, че си е тръгнал рано тази сутрин. Мога да ви дам имената на някои фирми в тези градове, които е възможно да посети.
„Наистина оправна жена“ — помисли си инспекторът.
— „И ако убие някого, сигурно ще го стори както трябва.“ Но той си наложи да отхвърли тези мисли и пак се концентрира върху дома на мистър Фортескю.
— Казахте, че имал още един син ли?
— Да, но поради недоразумения с баща си той живее в чужбина.
— Семейни ли са синовете?
— Да. Мистър Пърсивал е женен от три години. Със съпругата си обитават самостоятелен апартамент в Ютрий Лодж, макар че наскоро ще се местят в собствен дом в Бейдън Хийт.
— Когато позвънихте сутринта, не успяхте ли да се свържете с мисис Пърсивал Фортескю?
— Била дошла в Лондон за един ден. — После мис Грифит продължи: — Мистър Ланселот се е оженил преди по-малко от година. За вдовицата на лорд Фредерик Анстис. Сигурно сте я виждали по снимките. В списание Татлър — с коне, нали разбирате? На конните надбягвания.
Мис Грифит малко се задъхваше и се поизчерви. Нийл, който бързо схващаше настроенията на хората, разбра, че този брак е раздвижил снобската и романтичната страна у мис Грифит. За нея аристократите си бяха аристократи и фактът, че покойният лорд Анстис беше имал доста незавидна репутация в спортните среди почти сигурно не й бе известен. Фреди Анстис си беше пръснал черепа точно преди да започне разследването за участието на неговите коне в състезанията. Нийл си спомняше нещо смътно за жена му. Дъщеря на ирландски пер, преди това била омъжена за летец, който загинал във въздушна битка с немски самолети.