— Има ли някаква определена причина?
— Д-д-а. Бих казал, че причината е в самия Рекс Фортескю. През последната година той действаше като ненормален човек. Тук продаде добри акции, там купи рисковани и през цялото време говореше големи приказки. Не приемаше съвети. Пърсивал — нали знаете, синът му — той идва тук, за да ме моли да използвам влиянието си пред баща му. Е, направих каквото можах, но Фортескю беше глух за всякакви аргументи. Наистина изглеждаше променен.
— Но, доколкото разбирам, не депримиран — каза инспектор Нийл.
— Не, не. Точно обратното. Беше оживен, кипеше от енергия.
Инспектор Нийл кимна. Потвърждаваше се една идея, която се бе оформила в главата му. Мислеше, че започва да разбира някои от причините за търканията между Пърсивал и баща му. Мистър Билингсли продължи:
— Но няма смисъл да ме питате за завещанието на съпругата му, защото не съм го изготвял аз.
— Да, знам това — рече Нийл. — Просто проверявам дали тя има какво да остави. Накратко, сто хиляди лири.
Мистър Билингсли енергично завъртя глава.
— Не, не, любезни ми господине. Тук грешите.
— Да не искате да кажете, че стоте хиляди лири са й били завещани само доживотно?
— Не, не, завещанието е окончателно и необратимо. Но в него има клауза във връзка с това. Съпругата наследява сумата, само ако надживее мъжа си с един месец. Мога да кажа, че в наши дни тази клауза се среща доста често. Тя започна да се прилага поради несигурността на пътуването със самолет. Ако двама души загинат при самолетна катастрофа, става изключително трудно да се определи кой кого е надживял и възникват множество прелюбопитни проблеми.
Инспектор Нийл го гледаше втренчено.
— Тогава Адел Фортескю не е имала сто хиляди лири, които да завещае. Какво става с тези пари?
— Остават във фирмата. Или по-скоро бих казал, че преминават към наследника след изплащане на всички задължения.
— И този наследник е мистър Пърсивал Фортескю.
— Точно така — рече Билингсли, — преминават към Пърсивал Фортескю. А при състоянието, в което се намират работите на фирмата — непредпазливо добави той, — бих казал, че той наистина ще има нужда от тях.
IV
— О, боже! Вие, полицаите, какво ли не искате да знаете — каза лекарят, приятел на инспектор Нийл.
— Хайде, Боб, изплюй камъчето.
— Е, тъй като двамата сме сами, за щастие не можеш да ме цитираш! Но знаеш ли, трябва да ти кажа, че идеята ти е абсолютно правилна. От онова, което ми разказа, излиза, че е било маниакална психоза. Семейството е подозирало това и са настоявали да се прегледа. Той не искал. Болестта се развива точно както ми описа. Загуба на трезва преценка, мегаломания, яростни пристъпи на раздразнение и гняв, самохвалство, мания за величие — че е голям финансов гений. Всеки, който страда от нея, за кратко време би разорил една стабилна фирма — освен ако не му свият юздите — а това не е толкова лесно, особено ако самият човек има представа какво му готвят. Да, бих казал, че вашите приятели са извадили късмет със смъртта му.
— Те не са ми приятели — възрази Нийл. После повтори това, което вече беше казал веднъж: — Всички те са много неприятни хора…
Глава 19
В гостната на Ютрий Лодж се бе събрало цялото семейство Фортескю. Облегнат на полицата над камината, Пърсивал Фортескю говореше на събраните:
— Всичко е много добре. Но цялото положение е съвсем незадоволително. Полицаите идват и си отиват, а не ни казват нищо. Предполага се, че вървят по някаква следа. Междувременно нещата са в застой. Не можем да правим планове, нито да уреждаме нищо за в бъдеще.
— Всичко е толкова необмислено — обади се Дженифър. — И толкова глупаво.
— Изглежда, че още съществува забрана да напускаме къщата — продължи Пърсивал. — Все пак смятам, че между нас можем да обсъждаме бъдещи планове. Ти какво мислиш, Илейн? Доколкото разбирам, смяташ да се омъжваш за онзи, как се казваше — Джералд Райт? Имаш ли представа кога?
— Колкото може по-скоро — заяви Илейн.
Пърсивал се намръщи.
— Искаш да кажеш след около шест месеца?
— Не. Защо трябва да чакаме шест месеца?
— Смятам, че би било по-благоприлично — забеляза Пърсивал.
— Глупости — отсече Илейн. — Един месец. По-дълго няма да чакаме.