— Е, по този въпрос ти имаш думата — склони Пърсивал. — А какви са плановете ти, след като се омъжиш, ако имаш такива?
— Смятаме да открием училище.
Пърсивал поклати глава.
— На днешно време това е много рисковано. При този недостиг на прислуга, а и никак не е лесно да се намери задоволителен учителски персонал. В действителност, Илейн, идеята е добра, но на твое място бих си помислил повече.
— Ние мислихме достатъчно. Джералд смята, че цялото бъдеще на нашата страна зависи от правилното образование.
— Вдругиден ще се видя с Билингсли — продължи Пърсивал. — Ще трябва да обсъдим различни финансови проблеми. Той предлага да оставиш парите, които ти е завещал татко, в попечителски фонд за теб и децата ти. В днешно време това е много надеждно.
— Не искам — възрази Илейн. — Ще имаме нужда от тези пари, за да открием училището си. Чухме, че се продавала една много подходяща къща в Корнуол. Хубав двор и съвсем прилична постройка. Ще трябва да се добавят доста пристройки.
— Искаш да кажеш… искаш да кажеш, че смяташ да изтеглиш от бизнеса ни всичките си пари? Наистина, Илейн, смятам, че си неразумна.
— Според мен е по-разумно да ги изтегля, отколкото да ги оставя — заяви Илейн. — Целият бизнес отива по дяволите. Ти сам каза, Вал, преди да почине татко, че работите не вървят никак добре.
— Е, казват се такива неща — неопределено изрече Пърсивал, — но според мен, Илейн, да изтеглиш целия си капитал, за да го прахосаш за закупуване, обзавеждане и управление на едно училище, е лудост. Ако пропадне, какво ще стане? Оставаш без пукната пара.
— Няма да пропадне — твърдоглаво настоя Илейн.
— Аз съм на твоя страна — насърчително се обади Ланс, отпуснат на един стоп. — Опитай, Илейн. Според мен ще бъде страшно особено училище, но ти и Джералд искате да направите точно това. Ако загубиш парите си, във всеки случай ще ти остане удовлетворението, че си сторила това, което си искала.
— Човек не може да очаква друго от теб — ледено произнесе Пърсивал.
— Знам, знам — каза Ланс. — Аз съм блудният син, аз съм прахосник. Но все пак мисля, че съм изпитал повече удоволствие от живота от теб, драги.
— Зависи какво наричаш удоволствие — студено отбеляза Пърсивал. — Което пък ме подсеща за твоите планове, Ланс. Предполагам, че ще се върнеш пак в Кения, или ще отидеш в Канада, или ще изкачваш Монт Еверест, или някаква друга фантастична идея?
— А какво те кара да мислиш така? — попита Ланс.
— Ти никога не си обичал да стоиш в Англия, нали?
— С годините човек се променя — каза Ланс. — Задържа се на едно място. Знаеш ли, стари момко, очаквам с нетърпение да се изпробвам в ролята на трезв бизнесмен.
— Да не искаш да кажеш…?
— Искам да кажа, че влизам във фирмата заедно с теб, старче — ухили се Ланс. — Е, разбира се, ти си старшият съдружник. Лъвският пай е за теб. Аз съм само един младши съдружник. Но си имам в нея авоари, което ми дава правото да участвам в работата, нали?
— Е, да, разбира се, щом поставяш въпроса така. Но мога да те уверя, драги, че страшно, ама страшно ще се отегчиш.
— Съмнявам се. Не смятам, че ще ми писне.
Пърсивал се намръщи.
— Ланс, нали не говориш сериозно, че искаш да влезеш в бизнеса?
— Да бръкна в меда ли? Да, точно това имам предвид.
Пърсивал поклати глава.
— Знаеш ли, работите стоят много зле. Сам ще се убедиш. Едва-едва ще можем да изплатим на Илейн нейния дял, ако тя настоява.
— Виждаш ли, Илейн — рече Ланс, — колко разумно е, че настояваш да си гушнеш паричките, докато още ги има.
— Ама моля ти се, Ланс — ядосано го прекъсна Пърсивал, — тези твои шеги са проява на лош вкус.
— Наистина мисля, Ланс, че можеш да бъдеш по-внимателен в приказките си — обади се Дженифър.
Седнала малко встрани, близо до прозореца, Пат ги наблюдаваше един по един. Ако това имаше предвид Ланс, когато каза, че ще настъпи Пърсивал по опашката, ясно беше, че постигна целта си. Изисканата невъзмутимост на Пърсивал съвсем се разклати. Той пак отсече ядосано:
— Сериозно ли говориш, Ланс?
— Абсолютно сериозно.
— Казвам ти, че няма да стане. Скоро ще се преситиш.
— О, не. Мисля си какво чудесно разнообразие ще бъде за мен. Кантора в града, машинописките влизат и излизат. Ще си имам за секретарка блондинка като мис Гроувнър — Гроувнър ли се казваше? Предполагам, че си я отмъкнал. Но аз ще си взема секретарка точно като нея. „Да, мистър Ланселот; не, мистър Ланселот. Чаят ви, мистър Ланселот.“