Инспектор Нийл се опита да получи описание на Руби МакКензи, но резултатите не бяха насърчителни. Толкова много роднини идваха на посещение при пациентите, че след години си ги спомняха смътно и ги смесваха. Старшата сестра, която работеше в санаториума от много години, сякаш си спомняше, че мис МакКензи била дребна и мургава. Единствената друга сестра, работила повече време в заведението, я описваше като едра и руса.
— Така че дотук сме стигнали, сър — каза инспектор Нийл докладвайки на помощник-комисаря. — Има цял един налудничав план и нещата си пасват. Това трябва да означава нещо.
Помощник-комисарят замислено кимна.
— Косовете в пая се връзват с мина „Кос“, ръжта в джоба на убития и хлябът с меда с чая на Адел Фортескю… (не че могат да се извадят неопровержими изводи от това, в края на краищата всеки би могъл да си пие чая с хляб и мед!). Третото убийство — онова момиче е удушено с чорап и на носа му е закачена щипка за дрехи. Да, колкото и да е налудничав планът, несъмнено не можем да го пренебрегнем.
— Само половин минутка, сър — каза инспектор Нийл.
— Какво има?
Нийл беше намръщен.
— Знаете ли, това, което току-що казахте. Нещо не е наред. Някъде нещо не е наред. — Той поклати глава и въздъхна: — Само че не мога да разбера кое.
Глава 21
I
Ланс и Пат се разхождаха из добре поддържания парк около Ютрий Лодж.
— Надявам се, че няма да нараня чувствата ти, Ланс — промълви Пат, — ако кажа, че това е най-ужасната градина, която съм виждала.
— Няма да ги нараниш — отвърна Ланс. — Така ли мислиш? Наистина, не знам дали е така. Нали има трима градинари, които се грижат за нея?
Пат каза:
— Вероятно точно това не й е в ред. Не се пестят средства, но е лишена от всякакъв признак на индивидуален вкус. Само най-хубавите рододендрони, само най-подходящите цветя, и все пак…
— Е, а ти какво би сложила в една английска градина, ако я имаше, Пат?
— В моята градина ще има ружи, рапици и едри камбанки, никакви лехи и нито един от тези ужасни тисове.
Тя презрително изгледа високите, тъмни плетове от тис.
— Правиш май някаква асоциация — нехайно отбеляза Ланс.
— Има нещо ужасно у един отровител — рече Пат. — Според мен той сигурно притежава ужасяващ, мрачен, отмъстителен ум.
— Значи така мислиш ти? Забавно! А аз просто си го представям като делови и хладнокръвен човек.
— Предполагам, че бихме могли да го разглеждаме и от тази страна. — Тя продължи, като леко потръпна: — И все пак да извърши цели три убийства… Който и да го е сторил, непременно е луд.
— Да — тихо рече Ланс. — Страхувам се, че да. — След това рязко избухна: — За бога, Пат, махни се оттук. Върни се в Лондон. Иди на юг в Девъншир или на север към Езерата. Посети Стратфърд-он-Ейвън или иди да видиш разливите при Норфък. Полицията няма да възрази, ако заминеш — ти не си имала нищо общо с всичко това. Беше в Париж, когато са убили стария и в Лондон, когато са умрели другите две. Повярвай ми, страшно се тревожа, че си тук.
Пат помълча, после спокойно каза:
— Ти знаеш кой е, нали?
— Не, не знам.
— Обаче мислиш, че знаеш — затова се страхуваш за мен. Искам да ми кажеш.
— Не мога. Нищо не знам. Но за бога, настоявам да се махнеш оттук.
— Скъпи — каза Пат. — Няма да се махна. Ще остана тук. За добро или за зло. Така го чувствам. — След това гласът й внезапно секна: — Само че при мен винаги е за зло.
— Какво, по дяволите, искаш да кажеш, Пат?
— Аз нося лош късмет. Това искам да кажа. Нося лош късмет на всеки, с когото се свържа.
— Мое скъпо глупаче, на мен не си ми донесла лош късмет. Не виждаш ли, че като се ожених за теб, старият ми се обади да се върна вкъщи и да се одобрим.
— Да, и какво стана, когато се върна вкъщи? Казвам ти — аз нося нещастие на хората.
— Виж какво, сладка моя, ти си се побъркала на тази тема. Това си е предразсъдък, чисто и просто предразсъдък.
— Не мога да се освободя от него. Някои хора наистина носят лош късмет. Аз съм от тях.
Ланс я обхвана за раменете и силно я разтърси.
— Ти си моята Пат и да съм женен за теб е най-големият късмет на този свят. Така че набий това в глупавата си главичка. — След това се успокои и каза: — Но, сериозно, Пат, бъди много внимателна. Ако наистина наоколо има някой откачен, не искам куршумът да те улучи или ти да изпиеш попадийката.