Тя се облегна, като наблюдаваше изражението на мис Марпъл.
— Но може би това няма да е разумно?
— Да, мисля, че няма да бъде много разумно — полицията може да ви намери скоро, нали разбирате?
— Могат ли? Наистина ли могат? Мислите ли, че са достатъчно умни за това?
— Много глупаво е да се подценява полицията. Инспектор Нийл ми прави впечатление на особено интелигентен човек.
— Ами! Аз пък го мислех за доста глупав.
Мисис Марпъл поклати глава.
— Не мога да се освободя от чувството — Дженифър Фортескю се поколеба, — че е опасно да стоя тук.
— Искате да кажете — опасно за вас?
— Да-а… Е, да.
— Поради нещо, което… знаете?
Мисис Пърсивал сякаш си пое дъх.
— О, не… аз, разбира се, не знам нищо. Какво трябва да знам? Просто, просто защото съм нервна. Този Кръмп…
Но като наблюдаваше как Дженифър Фортескю свива и разпуска юмруци, мис Марпъл си мислеше, че тя няма предвид Кръмп. Мислеше си, освен това, че по някаква причина мисис Пърсивал наистина е страшно изплашена.
Глава 22
Смрачаваше се. Мис Марпъл се беше настанила с плетивото си до френския прозорец на библиотеката. Поглеждайки през стъклото, тя видя Пат Фортескю да се разхожда напред-назад по терасата. Мис Марпъл отвори прозореца и извика:
— Влезте, милинка. Влезте де! Сигурно е прекадено влажно и студено да стоите навън без палта.
Пат се подчини на поканата. Влезе, затвори прозореца и завали две от лампите.
— Да — каза тя, — следобедът не е много приятен. — После седна на канапето до мис Марпъл. — Какво плетете?
— А, просто едно всекидневно палтенце, милинка. Знаете ли, за едно бебе. Винаги съм казвала, че на младите майки никога не им стигат дрешките за бебетата. Това е втори ръст. Винаги ги плета втори. Бебетата толкова бързо надрастват първи ръст.
Пат протегна към огъня дългите си крака.
— Днес е хубаво тук вътре. Огънят гори, лампите светят, а вие плетете бебешки дрешки. Всичко това изглежда уютно и просто, както трябва да си бъде по английски.
— То си е по английски. Пък и няма толкова много домове като Ютрий Лодж.
— Мисля, че това е добре. Не вярвам този дом някога да е бил щастлив. Не вярвам някой някога да е бил щастлив в него, въпреки всичките пари, които са харчели и вещите, които притежават.
— Така е — съгласи се мис Марпъл. — Не бих казала, че е бил щастлив дом.
— Предполагам, че Адел може и да е била щастлива. Не я познавам, разбира се, така че не мога да бъда сигурна, но Дженифър е доста нещастна, а на Илейн й се къса сърцето заради някакъв младеж, за когото вероятно дълбоко в себе си съзнава, че не я обича. Ах, как ми се иска да се махна оттук! — Тя погледна мис Марпъл и внезапно се усмихна. — Знаете ли, Ланс ми каза да се държа колкото може по-близо до вас. Изглежда мисли, че така ще бъда в безопасност.
— Съпругът ви не е глупав.
— Не, Ланс не е глупав. Но в някои отношения е. Само че ми се иска да ми каже от какво точно се страхува. Едно нещо изглежда достатъчно ясно — някой в този дом е луд, а лудостта винаги плаши, защото не знаете какво може да роди един болен мозък. Не знаете какво ще стори след това.
— Бедното ми дете.
— О, нищо ми няма, наистина. Досега трябва да съм закоравяла.
Мисис Марпъл нежно каза:
— В живота ви е имало много нещастие, нали, мила моя?
— А, имала съм и много хубави периоди. Детството ми в Ирландия беше чудесно — яздех, ходех на лов и живеех в голяма, гола, брулена от ветровете къща с много, много слънце. Ако сте имали щастливо детство, никой не може да ви го отнеме, нали? После вече, когато пораснах, нещата сякаш все се разваляха. Предполагам, че всичко започна с войната.
— Съпругът ви е бил летец изтребител, нали?
— Да. Бяхме женени само от един месец, когато убиха Дон. — Тя се загледа в огъня пред себе си. — Отначало си мислех, че искам и аз да умра. Изглеждаше толкова несправедливо, толкова жестоко. И все пак, накрая едва ли не започнах да мисля, че това е било най-доброто. Дон беше чудесен по време на войната. Смел, дързък и весел. Имаше всички качества, необходими за една война. Но някак си не вярвам, че мирното време щеше да му подхожда. Той се отличаваше с един вид… ох, как да се изразя? — арогантно неподчинение. Нямаше да се приспособи или да улегне. Щеше да се бори. Той беше… е, в известен смисъл, антисоциален. Не, нямаше да се приспособи.