— Не, мистър Фортескю, между книжата на баща ви в Ютрий Лодж.
Инспекторът внимателно огледа писмото пред себе си. Не беше дълго.
Скъпи татко,
Обсъдих нещата с Пат и съм съгласен с предложението ти. Ще ми трябва малко време, за да уредя работите си тук, да кажем докъм края на октомври или началото на ноември. Ще те уведомя, когото наближи. Надявам се, че ще се сработим по-добре отпреди. Във всеки случай от моя страна ще направя всичко възможно. Нямам повече какво да ти кажа. Пази се.
— Докъде бяхте адресирали това писмо, мистър Фортескю? До кантората или до Ютрий Лодж?
Ланс се намръщи, мъчейки се да си спомни.
— Трудно е. Не мога да се досетя. Нали виждате, вече са минали почти три месеца. Мисля, че до кантората. Да, почти съм сигурен. Тук, до кантората. — Той спря за малко, после с искрено любопитство попита: — Защо?
— Чудех се — каза инспектор Нийл. — Баща ви не го е сложил тук при личните си книжа. Занесъл го е в Ютрий Лодж и аз го намерих в бюрото му там. Чудех се защо ли е трябвало да го прави.
Ланс се засмя.
— Да го скрие от Пърси, предполагам.
— Изглежда — съгласи се инспектор Нийл, — че е така. Значи брат ви е имал достъп до личните документи на баща ви тук?
— Е — Ланс се запъна и се намръщи, — не точно. Искам да кажа, че вероятно е можел да ги прегледа по всяко време, ако е искал, но не се предполага, че…
Инспектор Нийл довърши изречението вместо него.
— Не се предполага, че го е правел?
Ланс широко се усмихна.
— Точно така. Откровено казано, това би означавало да си пъха носа в чужди неща. Но пък Пърси винаги си е пъхал носа тук и там.
Инспектор Нийл кимна. Той също допускаше вероятността Пърсивал Фортескю да е шпионирал. Щеше да подхожда на това, което инспекторът започваше да научава за характера му.
— За вълка говорим… — промърмори Ланс, тъй като в този момент се отвори вратата и влезе Пърсивал Фортескю. Готвеше се да заговори инспектора, но спря намръщен, като видя Ланс.
— Здрасти — каза той. — Ти тук? Не си ми казвал, че ще идваш днес.
— Почувствах, че ме обзема ентусиазъм за работа и ето ме тук, готов да бъда полезен. Какво искаш да свърша?
Пърсивал раздразнено отсече:
— Засега нищо. Съвсем нищо. Ще трябва да постигнем някакво споразумение с коя част от работата ще се занимаваш. Ще трябва да ти уредим и кабинет.
Ланс ухилено попита:
— Между другото, драги, защо си се отървал от бляскавата Гроувнър и си я заместил с тази конска физиономия?
— Ама моля ти се, Ланс — остро възрази Пърсивал.
— Определено лоша промяна. Аз очаквах да видя Гроувнър. Защо си я изхвърлил? Смятал си, че знае прекалено много ли?
— Разбира се, че не. Що за идея! — Пърси говореше ядосано и бледото му лице се зачерви. Обърна се към инспектора и студено произнесе: — Не трябва да обръщате внимание на брат ми. Той има доста странно чувство за хумор. — И добави: — Никога не съм имал особено високо мнение за интелигентността на мис Гроувнър. Мисис Хардкасъл има отлични препоръки и е извънредно способна, освен това е и много умерена в условията си.
— Много умерена в условията си — промърмори Ланс, като вдигна очи към тавана. — Знаеш ли, Пърси, аз всъщност не одобрявам да се правят икономии за сметка на персонала. Впрочем, имайки предвид колко лоялно ни подкрепяха служителите през последните трагични седмици, не смяташ ли, че би трябвало да им повишим заплатите?
— В никакъв случай — сряза го Пърсивал Фортескю. — Абсолютно нежелано и ненужно.
Инспектор Нийл долови дяволитото пламъче в очите на Ланс. Пърсивал обаче беше прекалено разстроен, за да го забележи.
— Ти винаги си имал все необикновени и екстравагантни идеи — заекна той. — За състоянието, в което сме заварили тази фирма, единствената надежда са икономиите.
Инспектор Нийл извинително се покашля.
— Това е едно от нещата, за които исках да говоря с вас, мистър Фортескю — обърна се той към Пърсивал.
— Да, инспекторе? — Пърсивал превключи вниманието си към Нийл.
— Искам да ви съобщя известни предположения, мистър Фортескю. Разбрах, че от шест месеца насам или от по-дълго време, може би от година, цялостното поведение на баща ви е било за вас източник на нарастваща тревога.
— Той не беше добре — решително каза Пърсивал. — Без съмнение изобщо не беше добре.