— Вие сте се опитвали да го убедите да отиде на лекар, но не сте успели. Отказа ви категорично?
— Така е.
— Може ли да ви попитам дали сте подозирали, че баща ви е страдал от това, което накратко се нарича маниакална психоза, едно състояние с признаци на мегаломания и раздразнителност, което рано или късно преминава в безнадеждна лудост?
Пърсивал изглеждаше изненадан.
— Забележително проницателен сте, инспекторе. Точно от това се страхувах. Ето защо бях толкова загрижен баща ми да се подложи на лечение.
Нийл продължи:
— Междувременно, докато успеете да убедите баща си, той е можел да причини голям безпорядък в бизнеса ви.
— Несъмнено беше така — съгласи се Пърсивал.
— Много злополучно стечение на обстоятелствата — отбеляза инспекторът.
— Направо ужасно. Никой не знае какви тревога съм преживял.
Нийл внимателно произнесе:
— От гледна точка на бизнеса, смъртта на баща ви е била изключително щастливо обстоятелство.
Пърсивал отсече:
— Едва ли допускате, че бих разглеждал смъртта на баща си в тази светлина.
— Въпросът не е как вие гледате на нея, мистър Фортескю. Просто говоря за един факт. Баща ви е починал, преди да банкрутира напълно.
Пърсивал нетърпеливо го прекъсна:
— Да, да. В действителност сте прав.
— Случилото се е било щастие за цялото семейство, тъй като то е зависело от този бизнес.
— Да. Но наистина, инспекторе, не разбирам накъде биете… — Пърсивал засече.
— О, наникъде не бия, мистър Фортескю. Просто обичам да си изяснявам фактите. Сега има и нещо друго. Доколкото разбрах, казахте, че не сте имали никаква връзка с брат си, откакто е напуснал Англия преди много години.
— Точно така.
— Да, но не е съвсем вярна нали, мистър Фортескю? Имам предвид, че през пролетта, когато сте били толкова разтревожена за здравето на баща си, всъщност сте писали на брат си в Африка за притесненията си във връзка с поведението му. Мисля, че сте искали брат ви да се съюзи с вас, за да накарате баща си да се подложи на преглед и да бъде изпратен в приют за душевно болни, ако е необходима.
— Аз, аз… наистина не разбирам… — Равновесието на Пърсивал беше силно разклатено.
— Така е, нали, мистър Фортескю?
— Е, всъщност смятах това за правилно. В края на краищата Ланселот си е младши съдружник.
Инспектор Нийл премести погледа си върху Ланс. Той се хилеше.
— Получихте ли това писмо? — попита инспекторът.
Ланс Фортескю кимна.
— И какво отговорихте?
Ланс се ухили още по-широко.
— Казах на Пърси да си яде ушите и да остави стария на мира. Казах му, че вероятно старият много добре знае какво върши.
Погледът на инспектор Нийл се върна на Пърсивал.
— Така ли ви отговори брат ви?
— Аз… аз… Е, в общи линии — да. Обаче с много по-обидни изрази.
— Сметнах, че е по-добре инспекторът да чуе една цензурирана версия — рече Ланс и продължи: — Откровено казано, инспектор Нийл, това е една от причините да се върна вкъщи, след като получих писмо от баща си — за да проверя сам това, което подозирах. В краткия разговор, който проведох с баща си, искрено ви казвам, не забелязах нищо нередно. Беше леко превъзбуден и това е всичко. Изглеждаше ми абсолютно способен да управлява собствените си работи. Както и да е, след като се върнах в Африка и обсъдих въпросите с Пат, реших да си дойда вкъщи и — как да се изразя — да видя честна ли е играта.
Докато говореше, той хвърли поглед към Пърсивал.
— Възразявам — заяви Пърсивал Фортескю. — Решително възразявам срещу това, за което намекваш. Не съм имал намерение да измамя баща си, бях загрижен за здравето му. Признавам, че бях загрижен и за… — той засече.
Ланс бързо запълни паузата.
— Бил си загрижен и за джобчето си, а? За джобчето на Пърси. — Той стана и внезапно промени поведението си. — Е, добре, Пърси, аз свърших. Исках малко да те побудалкам, като се преструвам, че работя тук. Нямах намерение да ти позволя да оправяш нещата само по твоя собствен миличък начин, но проклет да бъда, ако те оставя да продължаваш така. Честно казано, повръща ми се да стоя в една стая с теб. Ти винаги, през целия си живот, си бил едно мръсно, долно гаднярче. Шпионираш, пъхаш си носа, лъжеш и създаваш неприятности. И друго ще ти кажа — не мога да докажа това, но винаги съм смятал, че ти си подправил оня чек, заради който се вдигна цялата олелия и ме изхвърлиха оттук. Първо, фалшификацията беше отвратително некадърна, толкова некадърна, че от пет километра се набиваше в очи. Имах прекалено лоша репутация, за да мога убедително да протестирам, но често съм се чудел как старецът не се е досетил, че ако аз бях подправил подписа му, щях да го сторя много по-убедително.