Ланс продължи, като повиши глас:
— Е, Пърси, няма повече да протакам тази глупава игра. Писнало ми е и от Англия, и от Ситито. Писнало ми е от човечета като теб с раирани панталонки, черни сакенца, превзети гласчета и долни, калпави сделчици. Ще разделим наследството, както предложи ти, а аз ще се върна с Пат в една съвсем различна страна — страна, в която има чист въздух и простор за движение. Можеш да разделиш ценните книжа, както искаш. Запази си позлатените и консервативните, запази си сигурните от два, три и три и половина процента. Дай ми последните спекулативни сделки на татко, както ги наричаш. Повечето сигурно са боклуци. Но бас държа, че една-две от тях в края на краищата ще струват повече от всичките твои сигурни трипроцентови ценни книжа. Татко беше хитър стар дявол. Той рискуваше, безброй много пъти. Някои от тези рискове донесоха петстотин, шестстотин и седемстотин процента. Аз ще заложа на преценката и късмета му. Колкото до теб, червейче такова… — Ланс пристъпи към брат си, който бързо се отдръпна, заобиколи бюрото и се доближи до инспектор Нийл.
— Спокойно — каза Ланс, — няма да те пипна. Ти искаше да ме махнеш оттук, гониш ме. Би трябвало да си доволен. — И добави, тръгвайки към вратата: — Ако искаш, можеш да притуриш и концесиите на старата мина „Кос“. В случай че по следите ни са тръгнали МакКензи, за да ни убиват, аз ще ги завлека в Африка. — Като стигна до вратата, се обърна и добави: — Отмъщение! След всички тези години едва ли изглежда вероятно. Но инспектор Нийл сякаш го приема на сериозно, нали, инспекторе?
— Глупости — каза Пърсивал. — Такова нещо е невъзможно!
— Попитай него — каза Ланс. — Попитай го защо прави всички тези разследвания за косове и ръж в джоба на татко.
Леко поглаждайки горната си устна, инспектор Нийл каза:
— Нали си спомняте косовете през лятото, мистър Фортескю? Наистина има известни основания за разследване.
— Глупости — повтори Пърсивал. — От години никой нищо не е чувал за семейство МакКензи.
— И все пак — настоя Ланс, — аз почти бих се заклел, че сред нас има някой от това семейство. Предполагам, че и инспекторът мисли така.
II
Инспектор Нийл настигна Ланселот Фортескю тъкмо когато последният излизаше на уличката.
Ланс му се усмихна доста смутено.
— Нямах намерение да правя това. Но внезапно изгубих самообладание. Ох! Е, отдавна трябваше да се стигне до това. Имам среща с Пат в „Савой“ — в същата посока ли сте, инспекторе?
— Не, връщам се в Бейдън Хийт. Но има нещичко, което бих искал да ви попитам, мистър Фортескю.
— Кажете!
— Когато влязохте в кабинета и ме видяхте там, се изненадахте. Защо?
— Предполагам, защото не съм очаквал да видя вас. Мислех, че ще заваря там Пърси.
— Не ви ли казаха, че е излязъл?
Ланс го изгледа с любопитство.
— Не. Казаха ми, че бил в кабинета.
— Ясно. Никой не е знаел, че е излязъл. Кабинетът няма втора врата — но има една врата от малкото преддверие, която води право в коридора — предполагам, че брат ви е излязъл оттам. Но ме изненадва, че мисис Хардкасъл не ви е казала.
Ланс се засмя.
— Вероятно е била отишла да си вземе чая.
— Да, да. Точно така.
Ланс го погледна.
— Какво сте си наумили, инспекторе?
— Просто ме озадачават някои дреболии — това е всичко, мистър Фортескю.
Глава 24
I
Във влака на път за Бейдън Хийт инспектор Нийл като никога не успя да реши почти нищо от кръстословицата в „Таймс“. Мисълта му беше ангажирана с най-различни вероятности. По същия начин прочете и новините, като ги възприемаше само с едната половина на съзнанието си. Прочете за земетресение в Япония, за откриването на уранови залежи в Танганайка, за тялото на един моряк от търговския флот, изхвърлено от морето близо до Саутхамптън и за предстоящата стачка на докерите. Прочете за последните жертви на престъпниците и за ново лекарство, направило чудеса при случаи на напреднала туберкулоза.