Всички тези новини странно се преплетоха в съзнанието му. След това се върна към кръстословицата и успя бързо да нанесе три думи една след друга.
Когато наближи Ютрий Лодж, вече беше стигнал до някакво решение. Попита сержант Хей:
— Къде е старата дама? Тук ли е още?
— Мис Марпъл ли? Да, да, още е тук. Големи дружки са станали с бабата горе.
— Ясно. — Нийл направи пауза, после попита: — Къде е тя сега? Бих искал да я видя.
Мис Марпъл пристигна след няколко минути — беше доста зачервена и дишаше учестено.
— Искали сте да ме видите, инспектор Нийл? Надявам се, че не съм ви накарала да чакате. Сержант Хей не успя да ме намери веднага. Бях в кухнята при мисис Кръмп. Поздравявах я колко хубав сладкиш е направила, колко й е лека ръката и колко вкусно беше суфлето снощи. Нали разбирате, винаги съм смятала, че е по-добре да се подхожда към даден въпрос постепенно, съгласен ли сте с мен? Предполагам, че на вас не ви е толкова лесно. Вие трябва почти направо да задавате въпросите, които ви интересуват. Но естествено, от една стара жена като мен, която, така да се каже, е постоянно сред обществото, действително очакват и цял куп ненужни разговори. А пътят към сърцето на една готвачка, както е известна минава през сладкиша й.
— За какво всъщност искате да разговаряте с нея, за Гладис Мартин ли?
Мис Марпъл кимна.
— Да. За Гладис. Виждате ли, мисис Кръмп наистина може да ми разкаже много за момичето. Не във връзка с убийството, нямам това предвид. Но за настроението му напоследък и за странните неща, които говорело. Не казвам странни в смисъл на чудати, а за дреболиите при един разговор.
— А постигнахте ли нещо? — попита инспектор Нийл.
— Да — каза мис Марпъл. — Наистина имах голяма полза. Знаете ли, действително мисля, че работите стават много по-ясни, не сте ли съгласен?
— И да, и не.
Той забеляза, че сержант Хей е излязъл от стаята. Доволен бе, защото това, което смяташе да направи сега, най-меко казана беше малко необичайно.
— Вижте какво, мис Марпъл — каза той. — Искам да говоря сериозно с вас.
— Да, инспектор Нийл?
— В известен смисъл ние с вас олицетворяваме две различни гледни точки. Признавам си, мис Марпъл, че научих нещо за вас в Скотланд Ярд. — Той се усмихна. — Изглежда доста сте известна там.
— Не знам как става това — смутено рече мис Марпъл. — Сякаш много често се замесвам в неща, които всъщност не ме засягат. Имам предвид престъпления и странни произшествия.
— Вие сте човек с репутация.
— Разбира се, сър Хенри Клитъринг е много стар мой приятел.
— Както вече казах — продължи Нийл, — двамата с вас олицетворяваме две противоположни гледни точки. Дори бих ги нарекъл нормална и ненормална.
Мис Марпъл леко наклони встрани глава.
— Така значи. Чудя се точно какво искате да кажете с това, инспекторе?
— Ами, мис Марпъл, има нормален начин да се гледа на нещата. Това убийство облагодетелства известни хора. По-специално мога да кажа — един човек. Второто убийство облагодетелства същия човек. Третото бихме могли да наречем убийство за осигуряване на безопасност.
— Но кое убийство наричате третото?
Почти прозрачните й порцелановосини очи проницателно гледаха инспектора. Той кимна.
— Да. Тук може да има нещо. Знаете ли, онзи ден, когато помощник-комисарят ми говореше за тези убийства, ми се стори, че каза нещо неправилно. Така беше. Разбира се, мислех си за детското стихотворение. Кралят в покоите си, кралицата в гостната, а слугинчето простира прането.
— Точно така — потвърди мис Марпъл. — Последователност в този ред, но всъщност Гладис трябва да е била убита преди мисис Фортескю, нали?
— Така смятам. Съвсем сигурно приемам, че е така. Тялото й е било открито едва късно през нощта и разбира се, тогава беше трудно да се каже точно от колко време е била мъртва. Но самият аз мисля, че тя почти сигурно е била убита около пет часа, защото иначе…
Мис Марпъл го прекъсна:
— Защото иначе несъмнено е щяла да внесе в гостната и втория поднос, нали?
— Точно така. Тя е внесла единия поднос с чая, донесла е втория в антрето и тогава се случило нещо. Тя е видяла или е чула нещо. Въпросът е какво е било това. Може да е бил Дюбоа, който слизал по стълбите от стаята на мисис Фортескю. Би могъл да бъде приятелят на Илейн Фортескю, Джералд Райт, който е влизал през страничната врата. Който и да е бил той, я е подмамил да остави подноса и да излезе в градината. А след това не виждам вероятност смъртта й да се е забавила много. Навън е било студено, а тя била облечена само в тънката си униформа.