— Разбира се, че сте прав. Искам да кажа, че изобщо случаят не е бил „слугинчето в градината простираше прането“. Тя не би простирала пране по това време вечерта и нямаше да отиде до въжето за простиране, без да си облече палто. Всичко това е било камуфлаж, както и щипката за дрехи, за да се направят нещата да съответстват на стихотворението.
— Точно така — рече инспектор Нийл, — ненормално е. Ето тук все още не мога да се съглася с вас. Не мога, просто не мога да приема тази история с детското стихче.
— Но тя съответства, инспекторе. Трябва да се съгласите, че съответства.
— Така е — тежко каза Нийл, — но все пак редът е объркан. Тоест стихотворението определено намеква, че третото убийство е било на слугинчето. Но ние знаем, че на трето място е била убита кралицата. Адел Фортескю не е била отровена по-рано от времето между пет и двадесет и пет и шест без пет. Дотогава Гладис трябва вече да е била мъртва.
— И всичко това е погрешно, така ли? Не съвпада с детското стихотворение — това има голямо значение, нали?
Инспектор Нийл вдигна рамене.
— Май цепим косъма на две. Убийствата покриват условията на стихчето и предполагам, че това е всичко, което е било необходимо. Но дотук говорех за нещата от вашата позиция. Сега ще очертая моята страна на въпроса, мис Марпъл. Махам косовете, ръжта и всичко останало. Оставям трезвите факти, здравия разум и причините, поради които хората извършват убийства. Първо, смъртта на Рекс Фортескю и кой печели от нея. Е, печелят доста хора, но най-много синът му Пърсивал. През онази сутрин той не е бил в Ютрий Лодж. Не може да е сипал отрова в кафето на баща си или в нещо, което той е ял на закуска. Или поне така мислехме отначало.
— А — очите на мис Марпъл светнаха. — Значи е имало метод, нали? Да ви кажа, много си мислех за това и имам няколко идеи. Но, естествено, без каквото и да е доказателство или потвърждение.
— Няма да навреди, ако ви ги кажа. Таксинът е бил добавен към нов буркан със сладко. Този буркан бил сложен на масата за закуска и горният пласт бил изяден от мистър Фортескю. По-късно бурканът бял захвърлен в храстите и в килера бил поставен подобен, от който е взето същото приблизително количество. Намерихме буркана в храстите и тъкмо получих резултата от анализа. Показва определено наличие на таксин.
— Така е било — промълви мис Марпъл. — Толкова просто и лесно за изпълнение.
— „Консолидейтид Инвестмънтс“ е била загазила — продължи Нийл. — Ако е трябвало фирмата да изплати на Адел Фортескю сто хиляди лири съгласно завещанието на съпруга й, смятам, че са щели да фалират. Ако мисис Фортескю е била надживяла съпруга си с един месец, тези пари е трябвало да й се изплатят. Тя самата едва ли е съчувствала на фирмата и затрудненията й. Но не надживяла съпруга си с един месец. Умря, а в резултат от смъртта й печели наследникът на имуществото след изплащане на дълговете. С други думи, пак Пърсивал Фортескю. Все Пърсивал Фортескю — рязко продължи инспекторът. — И макар че той е можел да подправи сладкото, не е имал възможност да отрови мащехата си или да удуши Гладис. Според секретарката му в пет часа следобед той бил в кантората и се върнал тук едва към седем.
— Това много обърква нещата, нали? — каза мис Марпъл.
— Прави ги невъзможни — мрачно изрече инспектор Нийл. — С друга думи, Пърсивал е вън от играта. — Освобождавайки се от сдържаността и благоразумието, той заговори с известна горчивина, почти без да съзнава присъствието на слушателката си. — Където и да отида, накъдето и да се обърна, вината се сблъсквам с едно и също лице. Пърсивал Фортескю! И все пак не може да е той. — Поуспокоен, Нийл добави: — Е, има и друга възможности, и друга хора, които са имали абсолютно убедителен мотив.
— Разбира се — мистър Дюбоа — рязко каза мис Марпъл. — И онзи младият, мистър Райт. Знаете ли колко съм съгласна с вас, инспекторе. Навсякъде, където стои въпросът за изгода, човек трябва да бъде много подозрителен. Най-важното, което по всякакъв начин трябва да се избягва, е доверчивостта.
Нийл се усмихна против желанието си.
— Винаги мислите най-лошото, а? — попита той.