Изглеждаше любопитно верую за тази очарователна и крехка на вид възрастна дама.
— О, да — разпалено отвърна мис Марпъл. — Винаги вярвам в най-лошото. А е толкова тъжно, че това обикновено се оправдава.
— Добре, хайде да помислим най-лошото. Може да го е извършил Дюбоа, Джералд Райт също (тоест, ако е действал в заговор с Илейн Фортескю и тя е отровила сладкото), а и мисис Пърсивал, предполагам, е могла. Тя е била там. Но никой от споменатите не се връзва с шантавата страна. Не се връзват с косове и джобове с ръж. Това е ваша теория и е възможно да сте права. Ако е така, всичко се свежда до една личност, нали? Мисис МакКензи от много години е в приют за душевно болни. Не е бъркала в буркани със сладко, нито е слагала цианид в следобедния чай. Синът й Доналд е бил убит при Дюнкерк. Остава дъщерята, Руби МакКензи. И ако вашата теория е вярна, ако цялата серия убийства тръгва от старата история с мина „Кос“, тогава Руби МакКензи трябва да е тук в тази къща, а има само една личност, която би могла да бъде Руби МакКензи.
— Знаете ли — рече мис Марпъл, — мисля, че сте малко прекалено догматичен.
Инспектор Нийл не й обърна внимание.
— Само една личност — мрачно изрече той.
Стана и излезе от стаята.
II
Мери Дъв беше в дневната си. Това бе малка, доста строго обзаведена, но удобна стая. Всъщност самата мис Дъв я беше направила удобна. Когато инспектор Нийл почука на вратата, Мери Дъв вдигна глава от куп счетоводни книжа и с ясния си глас каза:
— Влезте.
Инспекторът влезе.
— Моля седнете, инспекторе. — Мис Дъв посочи един стол. — Бихте ли почакали само за минутка? Изглежда, че общата сметка на доставчиците на риба не е точна и трябва да я проверя.
Инспектор Нийл седеше тихо и я наблюдаваше как събира цифрите. „Какво чудесно спокойствие и самоувереност притежава това момиче“ — мислеше си той. Беше заинтригуван, както и често преди, от личността, криеща се зад самоувереното поведение. Помъчи се да намери в чертите на лицето й някаква прилика с жената, с която беше разговарял в санаториума „Пайнууд“. Тенът беше подобен, но не можа да долови прилика в чертите. След малко Мери Дъв вдигна глава от сметките си и каза:
— Да, инспекторе? С какво мога да ви бъда полезна?
Инспектор Нийл спокойно изрече:
— Знаете ли, мис Дъв, в този случай има някои много странни неща.
— Така ли?
— Като начало, странното обстоятелство с ръжта, намерена в джоба на мистър Фортескю.
— Това беше много необикновено — съгласи се Мери Дъв. — Да ви кажа, наистина не мога да намеря каквото и да било обяснение.
— После следва любопитното обстоятелство с косовете. Онези четири коса върху бюрото на мистър Фортескю през лятото, а също и инцидентът със заместването на телешкото и шунката в пая с косове. По време и на двете събития мисля, че сте били тук, мис Дъв.
— Да, тук бях. Сега си спомням. Беше извънредно смущаващо. Изглеждаше толкова безцелна, злостна постъпка, особено тогава.
— Може би не съвсем безцелна. Какво знаете за мина „Кос“, мис Дъв?
— Мисля, че никога не съм чувала за мина „Кос“.
— Твърдите, че се казвате Мери Дъв. Това истинското ви име ли е, мадам?
Мери повдигна вежди. Инспектор Нийл беше почти сигурен, че в сините й очи се появи предпазливо изражение.
— Що за въпрос, инспекторе? Да не намеквате, че не се казвам Мери Дъв?
— Точно това намеквам. Намеквам — с приятен тон каза Нийл, — че се казвате Руби МакКензи.
Тя го загледа втренчено. За минутка лицето й беше съвсем безстрастно — не изразяваше нито протест, нито изненада. Това, което виждаше в него инспектор Нийл, определено беше пресметливост. След една-две минути тя с тих и безцветен глас произнесе:
— Какво очаквате да кажа?
— Моля да ми отговорите. Руби МакКензи ли се казвате?
— Казах ви, че името ми е Мери Дъв.
— Да, но имате ли доказателство, мис Дъв?
— Какво искате да видите? Кръщелното ми свидетелство ли?
— Може да помогне, а може и да не помогне. Искам да кажа, че бихте могла да притежавате кръщелното свидетелство на някоя си Мери Дъв. Тя може да ви е приятелка или да е починала.
— Да, съществуват много възможности, нали? — В гласа на Мери Дъв се беше възвърнала предишната веселост. — Това наистина е голяма дилема за вас, нали, инспекторе?