II
— Толкова мило от ваша страна беше да не ме прекъсвате точно сега — каза мис Марпъл, след като почука на вратата на кабинета и инспектор Нийл я покани да влезе. — Знаете ли, имаше само едно-две въпросчета, които исках да уточня — И с укор добави: — Ние всъщност още не бяхме завършили разговора си.
— Много съжалявам, мис Марпъл. — Инспектор Нийл се насили да се усмихне очарователно. — Опасявам се, че съм бил доста невнимателен. Поканих ви за консултация, а през цялото време говорех аз.
— Моля, моля, не се безпокойте — незабавно отвърна мис Марпъл, — защото, да ви кажа, тогава още не бях напълно готова да сложа на масата всичките си карти. Мисълта ми е, че не бих желала да обвиня някого, докато не съм съвсем сигурна. Сигурна пред себе си. А сега вече съм сигурна.
— За какво, мис Марпъл?
— Ами за това кой е убил мистър Фортескю. Това, което ми казахте за сладкото, просто решава въпроса. Показва защо и кой, и отговаря на умствения му багаж.
Инспектор Нийл примигна.
— Много се извинявам — рече мис Марпъл, като забеляза тази негова реакция, — но се опасявам, че понякога ми е трудно да се изразявам съвсем ясно.
— Мис Марпъл, още не съм съвсем сигурен за какво говорим.
— Е, може би е по-добре да започнем пак отначало, стига да сте в състояние да отделите толкова време. Бих предпочела да ви изложа моята собствена гледна точка. Знаете ли, много разговарях с хората, със старата мис Рамсботъм и с мисис Кръмп и съпруга й. Той, естествено, си е лъжец, но това всъщност няма значение, защото дори и да знаете, че лъжецът си е лъжец, резултатът е същият. Но много исках да си изясня телефонните разговори, найлоновите чорапи и всичко от този род.
Инспектор Нийл пак примигна. Чудеше се как е могъл да допусне, че мис Марпъл би могла да бъде желан колега с бистър ум. И все пак, помисли си той, колкото и да беше побъркана, тя може би е събрала някои полезни сведения. Целият професионален успех на инспектор Нийл се дължеше на умението му да слуша внимателно. И сега се приготви да слуша.
— Моля, разкажете ми всичко по въпроса, мис Марпъл, но, ако обичате, започнете отначало.
— Да, разбира се. И началото е Гладис. Мисълта ми е, че дойдох тук заради Гладис. И вие много любезно ми позволихте да прегледам всичките й неща. А от тях и найлоновите чорапи, и телефонните разговори, и други работи всичко ми стана абсолютно ясно. Имам предвид за мистър Фортескю и таксина.
— Имате теория кой е сложил таксина в сладкото на мистър Фортескю?
— Не е теория. Сигурна съм.
Инспектор Нийл примигна вече за трети път.
— Естествено, била е Гладис — заяви мис Марпъл.
Глава 26
Инспектор Нийл втренчено загледа мис Марпъл и бавно поклати глава.
— Да не би да твърдите — недоверчиво попита той, — че Гладис Мартин съзнателно е убила Рекс Фортескю? Извинявайте, мис Марпъл, но просто не вярвам на това.
— Не, разбира се, тя не е имала намерение да го убива, но все пак го е извършила! Вие сам казахте, че когато сте я разпитвали, тя била нервна и объркана. И че изглеждала виновна.
— Да, но не в убийство.
— О, не, съгласна съм. Както казах, тя не е имала намерение да убива никого, но е сложила таксина в сладкото. Разбира се, не го е мислела за отрова.
— А за какво го е мислела? — Гласът на инспектор Нийл все още звучеше скептично.
— Предполагам, че по-скоро го е смятала за препарат за разкриване на истината. Да ви кажа, много интересно и поучително е да видите изрезките от вестници, които пазят тези момичета. Знаете ли, от години си е все същото. Рецептите за разкрасяване, за привличане на любимия. И магии, и муски, и разни чудодейни случки. В наши дни ги публикуват предимно в рубриката „Научни съобщения“. Никой вече не вярва в магьосници, никой не вярва, че с едно махване на ръката могат да ви превърнат в жаба. Но ако прочетете във вестника, че чрез инжектиране на известни жлези учените могат да променят жизнените ви тъкани и да развиете характерни особености на жаба, е, всеки ще повярва в това. И след като е прочела във вестниците за препарата за разкриване на истината, естествено Гладис напълно е повярвала, когато той й казал, че прахът е точно това.
— Когато й е казал кой? — попита инспектор Нийл.
— Албърт Евънс. Не че това е истинското му име, разбира се, но както и да е, той се запознал с нея миналото лято на един къмпинг, правел й комплименти и я ухажвал и си представям как й е разказал някаква история за несправедливост или преследване, или нещо от този род. Във всеки случай същността на въпроса била, че трябва да се накара Рекс Фортесно да си признае какво е сторил и да обезщети пострадалия. Разбира се, не знам това, инспектор Нийл, но съм доста сигурна. Той я накарал да се хване на работа тук, а днес, при този недостиг на прислуга, е много лесно да получиш такава работа, където поискаш. Спомнете си, че на последната си картичка той пише: „Не забравяй за срещата ни“. Това е трябвало да бъде големият ден, за който са работели. Гладис щяла да сложи препарата, който й дал, в горния слой на сладкото, така че мистър Фортескю да го изяде на закуска и пак тя сложила в джоба му ръжта. Не знам какво обяснение й е дал той за ръжта, но както ви казах отначало, инспектор Нийл, Гладис Мартин беше много лековерно момиче. В действителност едва ли има нещо, което не би повярвала, ако един красив младеж й го представи по подходящ начин.